Нашите човешки тела са напълно свързани с природните ритми и пряко се влияят от техните промени. Влияем се от смяната на сезоните, от температурните промени, от силата на вятъра, от фазата на луната и от толкова много неща, случващи се в природата навън. Много голямо влияние на състоянието ни има и смяната на деня с нощта и какво правим в светлата и тъмната част от денонощието.

Обикновено сутрин се събуждаме постепенно, около обяд сме по-активни и гладни, а вечер организмът естествено започва да се подготвя за почивка. В Аюрведа тази смяна на различните енергии през денонощието се определя от пикове в активността на трите доши Вата, Питта и Кафа, а съобразяването с тази ритмология се нарича Диначария.

Диначария идва от санскритските думи “дина”, което означава “ден“, и “ачария”, което се превежда като “поведение“ или “начин на живот“. Според Аюрведа спазването на редовният дневен режим, съобразен с активността на всяка една от дошите подпомага баланса на индивидуалната ни конституция, храносмилането и естествения биологичен ритъм на организма. Това обаче не означава да превърнем живота си в строг график, в който всяка дейност трябва да започва в точно определена минута. Нейната основна идея е да съобразим основните фактори, от които зависи здравето ни, а именно сън, хранене, движение, работа и почивка с естествената денонощна ритмика на дошите.

Аюрведичният часовник на дошите

В аюрведичната традиция денонощието е разделено на шест периода от приблизително четири часа. Всеки от тях се свързва с преобладаващото действие на една от трите доши.

Вата време: 02:00 – 06:00 – лекота, движение и пробуждане

Вата се свързва с елементите въздух и пространство и с всички форми на движение – дишане, нервни импулси, мисли, общуване и движение в тялото. Когато е балансирана, тя носи лекота, интуиция и творчество. При излишък може да се прояви като безпокойство, препускащи мисли и неспокоен сън.

Ранните утринни часове преди изгрева традиционно се смятат за подходящи за събуждане, медитация, дихателни практики, молитва или спокойно начало на деня. Идеята е, че ако се събудим преди преминаването към по-тежкия период на Кафа, ставането може да бъде по-леко, да се чувстваме по-свежи, по-лесно да вършим нещата от деня.

Д-р Васант Лад дава различни ориентировъчни часове за ставане според конституцията – около 6:00 часа за Вата, около 5:30 за Питта и около 4:30 за Кафа. Тези часове са традиционни препоръки, а не универсално изискване. За съвременния човек по-практичният принцип е да се събужда сравнително редовно, близо до изгрева и след достатъчно количество сън.

Във сутрешното време на Вата са подходящи спокойни и осъзнати дейности като измиване и грижа за устната кухина, самомасаж и душ, чаша топла или умерено топла вода, кратка медитация или дихателна практика, нежно раздвижване, няколко минути тишина.

Кафа време: 06:00 – 10:00 – стабилност и физическо активиране

Кафа се свързва със земята и водата. Нейните качества са тежест, устойчивост, мекота, спокойствие и бавност. Затова след 6:00 часа много хора усещат по-трудно събуждане и склонност да останат в леглото. Ако продължим да спим дълго в периода на Кафа, е възможно да се събудим по-тежки и отпуснати.

Аюрведичният подход препоръчва този период да се използва за движение, физическа активност и постепенно навлизане в задачите на деня. Това времето, подходящо за активна разхода, активна йога за събуждане, упражнения, лека закуска и начало на работния или учебния ден.

В този период храносмилателният огън агни, все още не е достигнал най-голямата си сила, затова традиционно не се препоръчва сутрин да се приема много тежка, мазна, студена или прекалено сладка храна. Ако разгледаме трите доши в този период обикновено Вата представителите биха хапнали топла сготвена закуска като овесена каша с подправки, Питта представителите биха похапнали свежи сладки плодове и каша от просо в кокосово мляко, Кафа е най-добре да пропуснат закуската или да имат съвсем лека такава.

Питта време: 10:00 –14:00 – действие, концентрация и основно хранене

Питта е свързана с огъня и трансформацията. Тя управлява храносмилането, метаболизма, концентрацията, аналитичността и способността да превръщаме храната и информацията в нещо използваемо.

Периодът между 10:00 и 14:00 часа се смята за най-подходящ за важните задачи, които изискват фокус, организация и вземане на решения. Това е и времето, в което според Аюрведа храносмилателният огън агни е най-силен.

Затова основното хранене традиционно се поставя около обяд, най-често между 12:00 и 14:00 часа. Аюрведа препоръчва именно тогава да бъде най-питателното хранене за деня. Ако искаме да консумираме сурова салата, трудно смилаеми храни като риба, месо, яйца, ако ги консумираме, това е най-подходящото време за тях. Сложно устроени храни и голямо разнообразие от нутриенти имат шанс да се смелят по-добре на обяд, отколкото по всяко друго време.

Следобедното Вата време: 14:00 –18:00 – комуникация и творчество

Следобед отново настъпва периодът на Вата. Той е свързан с движение, обмен на информация, идеи и по-бързо превключване между различни дейности. Това е времето, подходящо за творческа работа, разговори и срещи, писане и планиране, изпълнение на по-леки задачи, кратка разходка, време за мечтаене и чертаене на артистични планове.

При Вата дисбаланс следобедът често носи разсеяност, умора, тревожност или желание за сладко и стимулиращи напитки. Вместо да се компенсира с много кафе, е по-полезно да се направи кратка пауза, да се пие топла напитка или при реален глад да се приеме малка, питателна закуска.

Вечерното Кафа време: 18:00 – 22:00 – забавяне и подготовка за сън

Между 18:00 и 22:00 часа качествата на Кафа отново се засилват. Това е естественото време за намаляване на темпото, по-мека светлина, спокойни разговори, лека вечеря и отдръпване от активната част на деня.

Според Аюрведа вечерята е добре да бъде лека, добре сготвена и лесна за храносмилане, по възможност преди 19:00 часа или поне три часа преди сън. Лягането около или малко преди 22:00 часа използва естествената тежест на Кафа, която улеснява заспиването.

Съвременните препоръки за добра хигиена на съня също подчертават ползата от редовен час за лягане и ставане, ограничаване на електронните устройства преди сън и избягване на големи хранения късно вечер. За повечето възрастни са необходими поне седем часа сън.

Нощното Питта време: 22:00 – 02:00 – време за възстановяване и абсорбция

Много хора забелязват, че ако не заспят до 22:00–23:00 часа, отново стават бодри и продуктивни. В аюрведичния модел това се обяснява с началото на нощния период на Питта.

Тази енергия може да бъде използвана за работа, гледане на филми или хранене, но според Аюрведа основната ѝ роля през нощта е вътрешната преработка и възстановяване. Затова е препоръчително към началото на нощния Питта период вече да сме заспали, вместо да започваме нови задачи или да приемаме тежка храна.

Сутрешна диначария – събуждане и настройване за деня

Сутрешната диначария не е необходимо да включва всички възможни аюрведични техники. По-важна е редовността и да изберем няколко практики, които можем да изпълняваме спокойно всеки ден. Можеш да избереш тези, които най-много пасват на твоята ангажираност.

1.Събуждане преди началото на активния ден – Аюрведа препоръчва събуждане в тихите предутринни часове, наречени Брахма мухурта (brahma muhūrta). Това време се свързва с лекота, яснота и подходяща нагласа за медитация.

2.Момент на благодарност и намерение – преди да станем можем да останем за няколко спокойни вдишвания и да благодарим за новия ден. Тази кратка пауза помага преходът от съня към активността да бъде по-мек. Практиката не изисква определена молитва. Достатъчно е мислено да формулираме намерение, което може да звучи така: „Нека днес бъда спокойна, осъзната и добра към себе си и към другите.“

3.Прием на вода – пиенето на вода след събуждане е известно като ушапана (uṣāpāna), буквално “пиене при изгрев“. Може да се изпие една чаша вода със стайна температура или приятно топла вода, бавно и на малки глътки. Водата не трябва да бъде пареща и не е необходимо да се изпиват големи количества наведнъж. В режима на д-р Васант Лад водата е последвана от спокойно посещение на тоалетната по приблизително едно и също време всеки ден.

4.Почистване на езика – джихва нирлекхана (jihvā nirlekhana) означава нежно остъргване или почистване на повърхността на езика. Стъргалката се поставя към задната част на езика и се придвижва напред с лек натиск. Обикновено са достатъчни няколко движения, като инструментът се изплаква след всяко от тях.

5.Почистване на зъбите – данта дхавана (danta dhāvana) е традиционното наименование на почистването на зъбите.

6.Жабурене или задържане на масло – кавала и гандуша са две техники за жабурене с масло. Кавала (kavala) използва по-малко количество течност, която може да се движи в устата. Гандуша (gaṇḍūṣa) включва по-пълно запълване на устата и задържане на течността почти неподвижно.Популярното днес жабурене с масло е по-близко до кавала. За начинаещ е достатъчно малко количество хранително сусамово или кокосово масло, което се движи спокойно в устата за няколко минути. След това маслото се изплюва и устата се изплаква. То не трябва да се поглъща.

7.Нежна грижа за носа – нася (nasya) е общото име на аюрведичните техники за приложение на подходящи вещества през носа. Нежната ежедневна разновидност се нарича пратимарша нася (pratimarśa nasya). Това е ежедневната форма с малък брой капки от специално предназначено назално масло. По-силните лечебни форми на нася са терапевтични процедури и трябва да се извършват под професионално ръководство.

8.Самомасаж с масло – абхянга (abhyaṅga) е самомасаж на тялото с приятно затоплено масло. Традиционно се прави преди къпане. Подробности можеш да прочетеш тук.

9.Къпане – снана (snāna) означава къпане. Топлият душ след абхянга отстранява излишното масло и създава прекрасно чувство на свежест и готовност за предстоящия ден.

10.Движение, дишане и медитация – сутрешното движение може да бъде йога, разходка, мобилност или умерена тренировка. Д-р Васант Лад включва движение, пранаяма и медитация в сутрешната диначария и препоръчва медитация както сутрин, така и вечер.

Вечерна диначария – благодарност към изминалия деня и подготовка за сън

Вечерната рутина трябва да бъде по-кратка и успокояваща от сутрешната. Основната ѝ цел е да даде на тялото и ума ясен сигнал, че активната част на деня е приключила. Състои се от:

1.Ранна и по-лека вечеря – вечерното хранене е добре да бъде по-леко от обяда и да приключва поне около три часа преди сън. След вечеря може да се направи кратка спокойна разходка, вместо веднага да се ляга.

2.Постепенно отдръпване от екраните – последният час преди сън може да се превърне в защитено пространство без служебни задачи, тревожни новини и прекомерно стимулиране. Подходящи са тиха музика, четене, леко разтягане или топъл душ.

3.Вечерна нася – нежната пратимарша нася може да се използва и вечер. Не се прави непосредствено след хранене, при остро заболяване.

4.Масаж на скалпа – широабхянга (śirobhyanga) означава масаж на главата и скалпа с масло. Малко количество леко затоплено масло се разнася с върховете на пръстите. Скалпът се масажира с бавни кръгови движения, без силен натиск и без дърпане на косата. Масажът може да продължи 3–5 минути. Не е необходимо да се прави всяка вечер, един или два пъти седмично може да бъдат напълно достатъчни.

5.Масаж на ходилата – падабхянга (pādābhyanga) е масаж на ходилата с масло. Това е една от най-лесните вечерни аюрведични практики. Достатъчни са няколко минути. След това могат да се обуят памучни чорапи. За вдъхновение може да посетиш моят Рефлексологичен масаж на ходила.

6.Вечерна медитация – дхяна (dhyāna) е медитативно съсредоточаване. Вечерната практика може да продължи само 5–10 минути. Целта не е умът да остане напълно празен, а постепенно да премине от действие към покой.

7.Писане в дневник – съвременна форма на Свадхяя. Воденето на дневник не е класическа аюрведична процедура. То може да бъде представено като съвременна практика, близка до йогийското понятие свадхяя (svādhyāya) – самоизучаване и наблюдение на себе си. Не е нужно да описваме целия ден. Можем да запишем кои неща са ни направили най-силно впечатление.

8.Благодарност – критаджнята (kṛtajñatā) означава благодарност или признаване на полученото добро. Преди сън можем да си припомним три неща, за които сме благодарни. Те могат да бъдат съвсем малки, като спокоен разговор, вкусна храна, слънчева светлина, движение или момент на тишина. Това е саттвична практика, която насочва ума към по-леки и подхранващи мисли преди сън.

Най-добрата диначария не е най-дългата, а тази, която може да остане естествена част от живота ни.

С любов,

Екатерина