13-те нужди на тялото, които според Аюрведа не трябва да бъдат пренебрегвани

Да се доверим на мъдростта на тялото, като просто се вслушаме в нея

По природа тялото ни е създадено да бъде мъдро и съвършено. То е най-великото творение на съществуването, притежаващо безкрайно фина и безупречно действаща система за саморегулиране. Всяка една частица от него има свой собствен живот и в същото време се подчинява на един общ закон за вътрешно взаимодействие.

Тялото ни е толкова интелигентно, че винаги е в състояние да ни насочва към най-правилните действия, които да го придържат в равновесие. То най-добре знае от какво има нужда и кога да се прояви тя. Нашата единствена задача е да се вслушваме в тази естествена мъдрост и да отдаваме подкрепа на нейното случване.

Съвременният ни забързан свят обаче по всякакъв възможен начин опорочава тази естественост на случването на процесите в тялото и отвежда фокуса ни далеч навън. Многото задачи, стоящи неразрешени пред нас, постоянното бързане, почти непоносимите отговорности, са все неща, които ни карат да забравяме за нуждите на нашата тъй безценна физическа обвивка.

Колко често се е случвало да ти се спи, но да не можеш да си легнеш, защото трябва да допишеш нещо важно? А да си прегладнял и почти да припадаш заради това, но нещо друго спешно трябва да се свърши? А да ти се ходи до тоалетната, но моментът да не е много удобен? Това са състояния до болка познати за всеки един от нас. Рано или късно това ще рефлектира върху здравето ни.

Древната лечителска система Аюрведа има категорично мнение по темата, което е свързано с думата „vegadharan“. „Vega” означава естествен порив, а ”dharan” е потискане. Смята се, че потискането на естествените пориви предизвиква дебалансиране и на трите доши – Вата, Питта и Кафа, но най-силно се повлиява Вата, което в крайна сметка е причина за натрупване на Ама – токсини, а от там и за пораждането на болестите.

За да разберем защо трябва да следваме естествените си физиологични пориви, ще трябва да разгледаме малко по-задълбочено действието на Вата. Тя е най-важна от трите доши, тъй като се счита, че е в основата за причините на около 90 процента от заболяванията. Вата е отговорна за всички физиологични процеси в тялото. Тя контролира дихателната и нервната система, всички сетивни органи, отговорна е за хомеостазата, за правилното функциониране на всички тъкани и органи. Ето защо смущенията във Вата имат по-тежки последици от нарушенията на другите две доши.

Петте субдоши на Вата

Прана – разположена е в главата. Движи се навътре и надолу. Грижи се за приема на енергията чрез храни, напитки, дъх, впечатления, емоции и мисли. Дишането е основната дейност, свързана с Прана.

Удана – контролира изхода на енергията чрез речта, физическите усилия и ентусиазма. Отговорна е за нашето творческо използване на енергията. Това е крайният резултат на храненето – положителната енергия, създадена през него.

Самана – управлява усвояването на енергията чрез храносмилателната и други системи. Ако нашите умове и емоции не са в равновесие, тогава няма да сме в състояние да усвояваме хранителните вещества на всички нива.

Вияна – контролира движението на енергията през кръвоносната система, сетивата, емоциите и мислите.

Апана – урежда елиминирането. Това включва уриниране, дефекация и издишване. Апана е най-важната от всичките пет субдоши, тъй като премахва токсините от организма и поддържа продължаването на живота чрез възпроизвеждането.

Освен тези пет субдоши са известни още пет, които са второстепенни, но също имат важно значение за функциониране на тялото. Те са:

Девадата – намира се в ноздрите и устата. Тя контролира прозяването и кихането.

Кричара – намира се в гърлото. Тя контролира глада и жаждата.

Курма – намира се в клепачите. Тя управлява отварянето и затварянето на очите, включително премигването.

Нага – намира се в устата. Тя предизвиква оригането и хълцането. Някои смятат, че е важна за събуждането на Кундалини.

Дхананджая – прониква в цялото тяло. Тя причинява подуване, включително подуване на корема. След смъртта е отговорна за подуването на тялото. Тя помага при телесни движения и при поглъщане на храната.

Древните аюрведични текстове обясняват, че има различни природни пориви, упражнявани от човешкото тяло и за благосъстоянието на човешкия организъм някои настоява да бъдат потиснати, докато останалите никога не трябва да бъдат пренебрегвани. Тези, които не трябва да се потискат, са 13 на брой.

13-те порива, които не трябва да се потискат

1. Вата Вега (порив за изхвърляне на газове) – Вата Вега се отнася до Апана Ваю, която е свързана с долната част на корема и управлява изхвърлянето на излишъците навън. Потискането на порива за изпускане на газове причинява коремни тумори, слабост, пречки за преминаването на газовете, изпражненията и урината, намаляване или загуба на зрението и сърдечно-съдови заболявания.

2. Пуруш Вега (порив за дефекация) – отново се контролира от Апана Ваю. Когато се задържа този порив се пораждат спазми в мускулите на прасеца, главоболие, режещи болки в ректума, фисури, възходящото движение на въздух в корема, бодежи в сърдечната област.

3. Мутра Вега (порив за уриниране) – също се контролира от Апана Ваю. Когато се задържа този порив са налице пикочни камъни, режещи болки по цялото тяло, болки в пикочния мехур, пениса и слабините, при жени – кистозни яйчници.

4. Кшавату Вега (порив за кихане) – контролира се от Девадата. Когато се спира този порив, това води до главоболие, слабост на сетивните органи, схващане на врата, и парализа на лицето.

5. Трушна Вега (порив за жажда) – контролира се от Кричара. Когато се спира този порив или се забавя пиенето на вода, това води до изтощение, слабост, оглушаване, заблуда, виене на свят и сърдечно-съдови заболявания.

6. Кшуда Вега (порив за глад) – контролира се от Кричара. Спирането или отлагането на това желание води до болки по цялото тяло, отвращение към храната, изтощение, болки в корема и виене на свят.

7. Нидра Вега (порив за сън) – достатъчният и навременен сън е нещо много необходимо за благосъстоянието на тялото ни. Ако редовно не се наспиваме, това може да предизвиква заблуда, тежест на главата, очите, мързел, прозяване, и болки по цялото тяло.

8. Каса Вега (порив за кашляне) – потискането на кашлицата причинява задух, анорексия, загуба на апетит, сърдечно-съдови заболявания, измършавяване и хълцане.

9. Шрамашвас Вега (порив за по-дълбоко дишане след натоварване) – когато се подтиска тежкото дишане след физическо натоварване, това може да доведе до коремни тумори и болест на сърцето.

10. Жрумба Вега (порив за прозяване) – контролира се от Девадата. При потискане на прозявката косвено се влошава потока на Вата, което се случва и при кихането. Симптомите са същите – главоболие, слабост на сетивните органи, схващане на врата, и парализа на лицето.

11. Ашру Вега (порив за сълзи) – „ашру” означава сълза. Спирането на естествения порив за плачене може да причини запушване на носа, болка в очите, главата и сърцето, схващания във врата, анорексия, виене на свят.

12. Чарди Вега (позив за повръщане) – когато се спира, това води до херпес, обриви, различни кожни заболявания, възпаление на очите, сърбеж, треска, анемия, кашлица, задух, гадене, обезцветени петна по лицето и оток.

13. Шукра Вега (порив да се освободи семенна течност) – потискането на желанието да се изхвърли семенната течност често води до подуване и болка в гениталиите, висока температура, болки в сърдечната област и по цялото тяло, уголемяване на скротума, бъбречни камъни и импотентност.

В днешния култивиран и цивилизован свят кихането, кашлянето, прозяването, плаченето, изпускането на газове се считат за некултурни и говорят за нецивилизовани обноски. Древната система Аюрведа нарича това „Prajnaparadha”, което буквално означава „престъпление срещу мъдростта на тялото“. Това понятие се отнася до нещата, които знаем, че са нездравословни и/или ни отдалечават от нашата собствена истина, но въпреки това правим. Така че, не е ли време за започнем да признаваме и се вслушваме в мъдростта на телесните ни пориви?!

С любов,