Яма и нияма – вечните етични кодове в йога

Яма и нияма и как да ги прилагаме в живота си

Йога е едно от онези специални явления в човешкия живот, които с появата си неизбежно водят до промяна на възприятията ни за обкръжаващия свят и за самата ни човешка същност. Благословия е йога да стане част от съществуването ни и да ни води по онзи нелек път на самоусъвършенстване и развитие, който в крайна сметка ще донесе разбирането ни за смисъла на битието и ще ни помогне да изградим една по-стабилна и дълбока връзка със самите нас.

Йога е наука, изкуство, философия и хилядолетна традиция, която ни е завещала неизчерпаем източник на мъдрост, даващ ни достъп до най-висшето познание за обединението на тялото, душата и разума в едно неделимо цяло и единението на това цяло с Първоизточника. За да постигне това, йога ни е дала осемте си етапа, през които преминава обучението на всеки един практикуващ. Те са яма – всеобщи морални заповеди, нияма – правила за морално поведение, асана – физическите пози, праняма – контрол на дишането, дхарана – концентрация, пратяхара – оттегляне на сетивата, дхяна – медитация и самадхи – състояние на свръхсъзнание.

Дадени от Патанджали в неговия класически труд „Йога сутри”, тези етапи са посочени като средства по пътя на търсенето на душата. Всеки един етап е важен и не бива да бъде пропускан. Яма и нияма контролират емоциите и хармонизират отношенията ни с околните, асаните поддържат тялото силно и в хармония с природата, пранаяма и пратяхара учат да се контролират дишането и сетивата, което ни освобождава от желанията, а дхарана, дхяна и самадхи ни отвеждат най-навътре в душата ни, което в крайна сметка ни носи хармония със себе си и Създателя.

Яма и нияма са онези морални ценности, без които обществото и отделната личност не биха могли да съществуват в хармония и толерантност. Ямите ни дават етичните норми, чрез които светът би могъл да съществува в мир и благодат, изкоренявайки причините за страданието и невежеството. Това са етични кодове, които не зависят от мястото, времето и епохата. Те са вечни и непреходни. Ниямите пък, от своя страна, касаят индивидуалното поведение, отнасящо се до физическата и менталната дисциплина на практикуващия, които ще го отведат до едно по-високо ниво на съществуване.

Древните са осъзнавали важността на тези морални принципи и неслучайно са ги поставили в основата на изучаването на йога. Благодатно би било, ако всеки човек и особено практикуващият йога, с отворено сърце приеме тези правила и ги направи част от ежедневния си живот и практика. Тези етични и морални норми са в състояние да претворят човека. Те носят мир, истина, изобилие, хармонични отношения, доволство, чистота, приемане и любов. Поставянето на бариери и отхвърлянето им би превърнало практикуването на йога и нейните асани в една гимнастическа дисциплина, а крайният резултат от това не би довел до цялостна и дълбока трансформация на личността.

Ето кои са петте Ями

1.Ахимса – Ненасилие

Ахимса се превежда като „ненасилие” или „ненавреждане”. Тук се включва не само забраната за убиване и разрушаване, но и по-толерантното ни отношение към заобикалящата среда. Да се откажеш от консумирането на месо в името на това да не се убива друго живо същество, да не разрушаваш природата, вещите и творенията на другите са все примери за ахимса.

Когато обаче разгледаме понятието за ненавреждане в един по-фин план, стигаме до онази междучовешка толерантост, която се изразява чрез действията ни, думите, емоциите и мислите ни към даден човек или ситуация. Няма как да не отбележим, че именно осъзнатата работата в тази посока е едно от най-предизвикателните неща, с които трябва да се справим. Неоснователно отправените лоши думи към нас, лошото отношение към нашата персона, дори физическата грубост са все фактори, които лесно могат да ни засегнат и ни извадят от равновесие.

В подобни ситуации правилният отговор в посока на ненасилието е любовта. Колкото повече отваряме сърцето си за нея и колкото повече й позволяваме да израства вътре в нас, толкова ще сме по-способни на по-адекватни реакции, независимо какво се случва във външния свят. Тогава враждебността към другите ще изчезне и на нейно място ще се появи доброта, мекота и благост. Всеки е отговорен за собствените си постъпки и всеки реагира на ситуациите в зависимост от количеството любов, която е култивирал в себе си и степента си на осъзнатост.

2.Сатя – Правдивост

Сатя касае истината и правдивостта, считани в йога за едни от най-висшите добродетели. Без истина връзката ни с Бог е невъзможна, а крайната цел на йога е именно да направи тази връзка реалност. Да си правдив в думите си, делата си и мислите си е най-висшата ценност, към която всеки би трябвало да се стреми. Лъжата и фалшът водят до дисхармоничност и ограничават развитието ни напред по пътя на търсенето.

Думите са мощна вибрация и изхвърлени навън в пространството, те се запечатват и започват да живеят свой собствен живот. Думите са сила и трябва да се научим да ги използваме правилно. Да казваме истината, да говорим приятни неща, да не клюкарстваме, да не изричаме лъжи и да не се подиграваме на другите са все ценни практики, които, ако овладеем, ще се превърнем в едни по-искрени и присъстващи същества.

3.Астея – Не-крадене

В най-общ план астея се отнася до не-краденето на вещи или задържането им за по-дълго от уговореното, както и идеята за неподкрепянето някой друг да прави това. В сутра II.37 Патанджали казва: „Когато въздържанието от кражба е твърдо установена, скъпоценни бижута ще дойдат”. Това означава, че всичко, от което имаме реална нужда, ще дойде в живота ни. Ако всеки един от нас върне времето назад и направи ревизия на нещата, които е искал да се материализират в живота му, било то материални или не, вероятно ще установи, че най-стойностните от тях са вече факт.

Астея в по-фина форма може да се отнесе към грабенето и взимането от някой друг на време, внимание, енергия, идеи. В природата нищо не се губи, а само променя формата си. Така че, когато някой е отделил от времето си, енергията си и вниманието си, е редно да отвърнем с подобен или друг жест към човека отсреща. Същото важи и за собствената ни персона. Нека си зададем въпроса: Аз ограбвам ли и ощетявам ли себе си с нещо?

4.Брахмачария – Целомъдрие

Брахмачария буквално се превежда като „целомъдрен живот” или „въздържание”, но практикуването му не означава непременно въздържание от семеен сексуален живот. По-скоро се отнася до това да опазваме енергията си от безразборни сексуални контакти и да бъдем моногамни в интимните си връзки. Разпиляването на енергията чрез отдаването на твърде много плътски удоволствия води до изтощение и болести. Съхраняването й и трансформирането й в творческа сила е един мощен фактор в развитето ни.

Брахмачария обаче не касае само съхраняването на сексуалната ни енергия, а и енергията, която влагаме във всичко, които правим. Да се изтощаваме от работа, да имаме твърде много занимания, да се ядосваме за дребни неща, да водим ненужни спорове, да прекаляваме с каквото и да било, са все примери за неценене на собствената ни енергия. Необходим е един по-балансиран подход и отговор на въпросите: С какво прекалявам и ценя ли достатъчно енергията си?

5.Апариграха – Без притежания

Апариграха означава да не трупаш или събираш неща, от които нямаш истинска нужда. Всички материални притежания като дом, дрехи, лични принадлежности са неотменна част от ежедневният ни живот. Без тях е невъзможно да съществуваме нормално в този свят. Апариграха не отрича необходимото ни, а по-скоро отхвърля идеята за излишеството, в основата на което се крие алчността. Умът е този, който иска да трупа и пази стари вещи, защото не се чувства сигурен.

Апариграха би могла да бъде отнесена и в един по-фин план, свързан с властно отношение към най-близките хора до нас. Всеки обича да има вниманието, грижата и любовта им. Много често обаче е трудно да се разграничи близостта от вярването, че те ни принадлежат и на всяка цена трябва да бъдат до нас и да ни подкрепят. Да се работи за това осъзнаване също изисква желание и голямо търпение за промяна на тези модели.

 

Ето кои са петте Ниями

1.Шауча – Чистота

Шауча се отнася до чистотата на всички нива – физическо, емоционално и ментално. Редовното къпане, носенето на чисти дрехи, обитаването и практикуването в чисти помещения, регулярното вътрешно пречистване на тялото, консумирането на чиста храна, чистите мисли и освободеността ни от негативни емоции като гняв, омраза, завист, са все неща, които касят шауча.

Нерядко обаче търсачите на вътрешна и външна чистота попадат в капана на идеята за непрестанното изчистване на тялото, като се подлагат на различни детоксикиращи програми. Да, тялото е храм на душата и грижата за него е необходима и важна, но без да се стига до крайности. Един много мъдър и балансиран подход в това отношение е на древната лечителска система Аюрведа. Повече за нея може да прочетеш от статията Какво е Аюрведа и как да я прилагаме в ежедневието си?, а повече за аюрведичния детокс може да разбереш от материала Как да си направим пролетен аюрведичен детокс?

2.Сантоша – Удовлетвореност

Сантоша се отнася до удовлетворение от съществуването и приемането на живота такъв, какъвто е. То е базирано на радостта и щастието. Не винаги обаче животът ни дава поводи да бъдем щастливи и доволни, изправяйки ни пред доста предизвикателни събития. Независимо колко трудности сме имали, независимо от мъката, която сме изпитали, животът ни все пак е изпълен и с щастливи моменти. Нека бъдем благодарни и за тях. Нека бъдем благодарни и доволни от това, което сме и от това, което сме постигнали до момента. Сантоша е благодарността към всичко, което идва и си отива от нас, защото така израстваме и учим своите уроци.

3.Тапас – Аскетизъм

Тапас буквално се превежда като „аскетизъм”, но и като „самодисциплина“, „усилие“, или „вътрешен огън“ и се отнася до нашето непоклатимо желание да достигнем определена цел. Това възпитава характера ни и ни носи повече воля, постоянство, смелост и мъдрост, които можем да прилагаме във всеки един аспект от живота ни. Да горим в пламъка на бъденето и правенето на нещата по най-добрия възможен начин, да имаме постоянство в това и да се сдобием с търпението и увереността в целите, които си поставяме, е тапас.

4.Свадхая – Обучение на самия себе си

Свадхая се отнася до изучаването на самия себе си и до разбирането за същността на душата, която носим вътре в нас. Това може да се случи чрез изучаването на древните текстове, посочващи тайните на съществуването, които, веднъж разбрани, биха могли да бъдат приложени в ежедневния живот. Друг начин за себеопознаването е да наблюдаваме собственото ни съществуване, поведение и реакции към всичко, което ни заобикаля, задавайки си въпроса „Кой съм аз?”

Търсейки отговори на този въпрос, пътят ни може да ни отведе през различни духовни традиции, философии, вярвания и практики. Да приемаме или отричаме истината за това или онова, може да се намираме и губим и така до безкрайност да не си дадем отговор на горния въпрос. Може би няма нищо за търсене и откриване, а само осъзнаването, че всички ние сме частици от Бог и че той неизменно живее във всеки един от нас.

5.Ишвара Пранидхана – Преданост към Бог

Ишвара пранидхана е отдаване на резултатите от всички наши действия на Бог. Това означава да се откажем от егоцентричните си идеи за собственото ни развитие и да предадем живота си в ръцете на нещо, което е по-висше от нас. Наричано Бог, вездесъща сила, неназовимо, всеприсъстващо и всепроникващо, то е едно и също нещо. Без него нищо не е мислимо. Единственото смислено нещо, което можем да направим ние, човеците, е да му се поклоним и признаем неговото съществуване и така да получим шанса да станем едно с него.

Друг аспект на ишвара пранидхана е отдаването на нашите безкористни действия към другите, без да очакваме нищо в замяна. Да сме способни да се разграничим от плодовете на нашите действия е един прекрасен начин да се разделим с егото си.

Ямите и нияма са многомерни и многопластови кодове, чието разбиране и прилагане зависи от нивото ни на осъзнатост. Тяхното дълбоко приемане може да дойде чрез постоянна практика. Нека те бъдат пътеводна светлина за всички човешки същества, тръгнали по пътя на просветлението. Хари Ом!!

Ако искате да практикуваме заедно, ето актуалният ми график:

Сутрин: вторник и четвъртък от 07:30 до 09:00 ч.

Обед: понеделник и сряда от 12:00 до 13:00 ч.

Вечер: вторник и четвъртък от 18:30 до 19:30 ч.

Всички часове се провеждат в новото студио на Сантоша йога Лозенец на  ул. Крум Попов 56-58.

Индивидуални часове също са възможни с предварителна уговорка.

Във времето на социална изолация ето възможност за практика с мен – Интерактивна онлайн йога.

С любов,

&&&