Яма и нияма от Стефани Куърк

Стефани Куърк е едно от най-ярките имена в световната Айенгар йога общност, особено що се касае за дълбоко познаване на материята, свързана с йога терапията. Тя е родена в Нова Зеландия и е преподавател и член на Австралийската Асоциация по Айенгар Йога. Тя започва да изучава Айенгар Йога през 1987 г. в Сидни, Австралия. След поредица от злополуки, тя се отправя на първото си пътешествие до Рамамни Айенгар йога мемориал институт през 1991 г.

Вдъхновена от познанията на семейство Айенгар и динамичното им присъствие в часовете, тя решава да се завърне в Пуна през 1994 г., където живее и практикува, работейки непосредствено със сем. Айенгар, и на които асистира в общи и терапевтични часове, до неотдавна. От 2002 г. тя преподава в институти и училища по Айенгар йога в цял свят, където споделя разбиранията и прозренията си от годините на работа прекарани в Рамамни Айенгар йога мемориал институт, както в учебни часове, така и в различни проекти-публикации.

Статията за Яма и Нияма от Стефани Куърк за първи път е публикувана в Самачар Йога, пролет/лято през 2018 г. Текста е превед от английски от Севдана Уест и е предоставен тук със съгласието на самият автор. Следва пълния текст на статията.

ПРИНЦИПИ НА ОБУЧЕНИЕ, НЕ ЗАПОВЕДИ

От Стефани Куърк

По време на семинар във Великобритания, Хедър Хаксо Филипс зададе въпроса защо някои йогини на Запад срещат трудности във отношенията си с яма и нияма. „Искаме да ги изучаваме, но не знаем точно как да го правим. Не сме открили подходящи начини да ги внесем в живота си,“ каза Хедър „Защо мислите е това?“

Това беше отговорът на Стефани:
До голяма степен нашият конфликт произтича от това, че сме членове на общество обусловено от ученията на юдаизма и християнството. Когато практикуваме йога, се опитваме да се прекроим по дрехата на Източната културна традиция, която също има хилядолетна история. Оказва се, че двете не са напълно съвместими. Звучи сякаш трябва да са, и дори сме чували нашият собствен Гуру да казва, че Яма „са точно като вашите десет божи заповеди“, но на практика разлики има. И когато човек се опитва да съблюдава аштанга (осемте стъпала), тези разлики започват да дават своето отражение.

Десетте божи заповеди започват с предписания за това какво трябва да бъде отношението ни към върховния авторитет и към неговия орган, църквата (виж приложение 1). Те са скрижали, „изсечени в камък“. Те са твърдо установени, не във формата на указател или пътеводител за поведение, а по-скоро като „правила“ на поведение. Така че нашата преданост и подчиненост на върховния авторитет ни се нарежда, а едва след тези заповеди, се срещаме с предписания които съответстват повече на онези, които откриваме в Йога Сутра.

ПРИНЦИПИ НА ОБУЧЕНИЕ

Яма и нияма (виж Приложение1) съставляват част от текст, чиято „заветна“ цел е да преустанови всичко което безпокои пластовете на нашето битие, така че да съумеем да осъзнаем свободата си и да се отпуснем в собственото си истинско състояние. Чрез йога, ние се срещаме с яма и нияма, които действат като пре-обуславящи или преобразуващи принципи, които да следваме. Те са обучаващи принципи, не заповеди.

Йога Сутра, източникът на яма и нияма, е основен текст за една от традиционните индийски даршани. И тук, обърнете внимание на следния важен момент: Даршана означава да „зърнеш“ или да „получиш прозрение за“ нещо. В Йога Сутра, Патанджали осветява осемте сфери в които можем да работим. Тези сфери се считат от автора им за същинският път на йога, като заедно и съвместно те са особено ефикасни за целите на даршана. От тези осем, яма и нияма – съвкупно – съставляват 25 процента от този процес.

Това е сериозна част. Мислено обаче ние обикновено ги сливаме, дори често ги произнасяме заедно: „яманияма.“ И както ги свързваме гласно, така и мислено си ги представяме като едно цяло, практически свеждайки осемте стъпала до седем. Двата списъка, макар и свързани в целта си, са фундаментално различни един от друг.

Ямите се отнасят към аспектите от човешката природа, които е необходимо да бъдат преустановени или премахнати, ако очакваме да се осъществи трансформация – т.е. ако искаме да пребиваваме в дома на истинското си Аз. Само така, колкото по хармонични и хубави стават нашите енергии, толкова по-ясно виждаме своето Себе – нещо, което е далеч по-дълбоко и корено значимо, от всичко друго което притежаваме или което бихме могли дори да си представим, че ще преживеем в нашия живот. Или малко по-драматично казано: Ямите са онези аспекти от нас самите, които трябва да отмрат, защото в противен случай, нашето търсене – нашата практика – ще забуксува, независимо колко часа й посвещаваме.

Ниямите са едновременно начини на живот и резултати от съблюдаване на осемте разклонения на аштанга (крия). Ниямите се осъществяват цикъл по цикъл във все по-дълбоко проникваща спирала, като ни носят пречистване чрез асана, пранаяма, пратяхара и т.н. до самади. Чрез всяко от тези разклонения, сантоша се поражда и установява на все по-фино ниво.

Всяка една нияма изисква свой собствен разумен и неуморен подход: тапас. Всяка представлява призма през която се съзират и проумяват все по-дълбоки и фини нива на Себето. Този непрекъснат процес на свадхяя дава по-ясна представа за истинското ни Аз, Ишвара пранидана. И така ниямите продължават без прекъсване, цикъл по цикъл, като едновременно задълбочават практиката ни, в зависимост от нашата зрялост.

НЕ Е УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ

Идеята че ямите са „предмет“ който трябва да се изучава ми напомня историята на един мандраджия, чието стадо се намирало встрани от пътя между Боолара и Мирбу, в Джипсланд, Австралия. Веднъж той казал“ Знам защо рисуват линиите на пътя – за да можеш да разбереш дали все още си на пътя.“ Да се опитваме да изучаваме предмет наречен „Яма и Нияма“ е като да търсим линиите нарисувани на шосето, посред нощ, докато караме кола чиито фарове едва светят. Да ги изучаваме като предмет е академичен подход. Да си мислим, че те се виждат ясно и отчетливо като пътните знаци е малко „извън пътя“.

Те не са нарисувани или написани за наизустяване – ако беше така, можехме просто да хванем „Йога Сутра“, да изчетем списъка, да прочетем коментарите на Гуруджи и да затворим книгата. Нещо като да разгледаме каталога на някоя изложба и да заявим, че сме разгледали самата изложба. Като ученици, нашата задача е да пресъздаваме самите произведения на изкуството, а не да колекционираме каталози.

Яма откриваме чрез практиката си, чрез осъзнаване и размишление. Тяхната сила в нашия живот, тяхната ефикасност и способността ни да уловим този аспект от самите нас, ще зависи от потенциала на практиката ни да освети антар-карана (добросъвестността). Ямите сочат към нещо в нашия живот, което е съществена част от нашата ДНК, нашето най-дълбоко битие; те не са бележки които да се четат от „Йога Сутра“. Да „учим за тях“, да се запознаем с тях, да бъдем трансформирани от тях, е революционен акт, а тяхното изучаване трябва да бъде нещо друго.

Докато не еволюираме, ще правим, изричаме, и мислим неща които са по същество неумели. Чувството на срам и неудобство което изпиваме при споменаването на ямите е вероятно втората причина да срещаме конфликт в схващането на предмета. В идеалния случай, при живот посветен на йога, за предпочитане е да започнем от позиция на неопетненост или чистота, благочестие или невинност. У нас копнежът по такова състояние е огромен. Но по всички признаци, никой не започва от него.

Причината, по която казвам, че (особено) ямите са част от нашата ДНК е един коментар на Гуруджи. Той каза, че петте ями са именно тези пет, защото касаят най-разрушителните сили в нашия живот (химса, асатя, стея, абрахмачаря и париграха). Понякога той определяше четирите ями които идват след ахимса, като различни начини по които химса разрушава живота ни.
Химса означава да „навредиш или нараниш“, оттам ахимса е „да избягваш да вредиш или нараняваш“. Представката „а“ в а-химса е отрицанието пред думата за вреда или нараняване.

Ето откъде идва трудността за нас: ние лесно можем да разберем едно празно пространство под формата на химса. За нас е трудно да си представим до къде се простира, в груб и фин вид, собствената ни увреждаща природа, но да се отнасяме към едно празно пространство под форма на химса, води до конфликт. С асатя като форма на химса, ние не можем да се изправим очи в очи със собственото си насилие. Не можем да заобикаляме вредата. Не можем да изрежем, изтрием, или заличим вредата в нас самите. Ако това беше възможно, то тогава щяхме да имаме едно празно „пространство под форма на вреда“ или духът на вредата. Нужен ни е подход който се противопоставя на вредата, като установява нейната противоположност.

Със санскритското „а“ ние трябва преднамерено да се посветим на практики на милосърдие (маитри) Сутра 1.33 гласи: „Чрез култивиране на дружелюбност, състрадателност, радост и безразличие към удоволствието и болката, съответно добродетелта и порока, съзнанието приема нагласа на благоразположение, ведрина и доброжелателност.“ (или „Умът се пречиства чрез приучаването към изпитване на радост заедно с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към тези, които продължават да живеят в Порок“ – превод на Вероника Верай). Но най-напред трябва да развием маитри към самите себе си. Нужно е физически и умствено да се преживее маитри, преди да се насочи към другите. То първо трябва да бъде реално преживяване и чак след това може да се работи върху каруна, мудита и упекша. Иначе те ще останат абстрактни понятия.

Но да се изпълниш изведнъж с маитри е същият проблем като да изрежеш всяка химса. Междинният етап е сантоша и това чувство на сантоша обикновено се изпитва ръка за ръка с пречистващите аспекти на абхяса, и шауча. Може би сега разбирате какво имах предвид когато казах, че те са едновременно свързани и все пак фундаментално различни едни от други.
Както посочих, всички останали ями – сатя, астея, брахмачаря и апариграха –са аспекти на химса работещи през различни канали.

По отношение на сатя – всеки лъже. Ако трябва да се установи маитри, за да се противопоставим на химса, то трябва да се укрепи доверието, и особено доверието в самите нас, за да можем да говорим и действаме правдиво. Астея означава да не вземаме онова което не ни е дадено. Да действаме с щедрост е начин на практикуване; и на противопоставяне на стея. Чувството на завършеност/доволство от това което притежаваме включва щедростта в истинското ни отношение към самите нас.

Абрахмачаря е необходимостта някой или нещо да ни допълва, за да се чувстваме завършени. Развиването на покой и сантоша от себе си е противовесът на необходимостта от това да имаме друг човек, за да се чувстваме завършени. Към Апариграха, или липсата на собственическо чувство, може да се подходи чрез простота/непринуденост, както и с удовлетвореността развита в брахмачаря. Забележете как между петте ями има връзка и как обучаването в маитри работи за всички от тях.

Маитри е където Патанджали говори за силата и мощта (бала), които можем да открием чрез практиката си. Вижте Сутра III.24 маитриядишу балани: „Той добива морална и емоционална сила, усъвършенствайки дружелюбност и други добродетели към всички.“ (или “ Чрез доброжелателство и други добродетели се постига морална и емоционална сила“ – превод Вероника Верай) Г-н Айенгар добавя в своя коментар: „Йогинът който усъвършенства дружелюбността (маитри), състрадателността (каруна) и доброжелателността (мудита) и който се отнася към нещата безпристрастно без да се въвлича в тях (упекша), пази съзнанието си чисто от желание, гняв, алчност, похот, горделивост и завист. С ум пречистен от тези слабости, се развива приветливост която пръска щастие към всички. Балансираният ум поражда благоразположение на сърцето.“

Четейки това, може да изпитате леко отвращение от прекалената, захаросана доброта. Но реално всичко това не се получава наведнъж; то се случва според дълбочината до която сме достигнали. Ако имаше една единствена дума определяща как да работим с ямите, тя би била „търпение“. Ще отнеме време. Промените се случват, но не винаги можем да ги видим.

В ПРОМЕЖДУТЪКА

Ние сме част от система, която твърди, че единствената истинска автентичност на участника е отпечатъкът останал на постелката след усърдна практика. Но между нашия опит и нашето разбиране съществува странен луфт. Обикновено сме претърпели прелом или промяна благодарение на практиките си, дълго преди да го осъзнаем. В зависимост от интензитета на практиката ни, дълбоки промени се случват дори на нива убягващи от вниманието ни. Тези промени носят плодове или веднага или след известно време (сопакрама и нирупакрама), без да знаем кое от двете.

Щом забележим, че е настъпила промяна или трансформация, се отваряме за осъзнаването на още по-дълбоко ниво на невежество и неумелост. Затова, като практикуващи, ние трябва да сме отворени за тези нива, за които още нямаме възприятие. Проблемът ни се състои в това какво да правим в промеждутъка – в периода на узряването ни. Нужно е непрекъснато да правим промени във външния си процес, за да се приспособяваме към вътрешните промени. Въпросът е, че никога не знаем какво ще бъде вътрешното ни състояние в даден момент. По тази причина, eдинственият начин по който разглеждаме ямите и ниямите може да бъде като пътеводител. Те не са заповеди изсечени в камък. Ако ги разглеждаме като такива, те ще загубят смисъл и няма да носят удовлетворение. Те са принципи на обучение.

ЯВНА ПРАКТИКА НА ЯМА И НИЯМА

По пътя на йога, яма и нияма нямат конкретни очертания. Както казва Б.К.С. Айенгар, те трябва да бъдат безусловни и да се подразбират в нашата практика. Как? Сутра II.28 гласи, че „Чрез прилежната (ануштанат) практика на различните страни на Йога нечистото бива унищожено и светлината на мъдростта [Унана диптих вивекакхятех] засиява с целия си блясък.“ (превод на Вероника Верай). Сигурна съм, че всеки от нас е възкликвал понякога след час (по йога): „О, чувствам се много по-добре отколкото преди часа.“

Практикуването на асана предизвиква този полуавтоматичен отговор. Чувстваме как сякаш ни извеждат ни от главите ни; направляват вниманието ни и го разнасят във всяка точка на тялото ни. Това често се изживява като облекчение (сантоша), а смущенията и дилемите, които държат ума ни в плен, намаляват.

Когато предприемаме асана, ние изправяме и нередностите в нашите физическа, физиологична и нервна системи, в резултат на което получаваме шауча и сантоша. Последиците от тези облагодетелствани аспекти са едновременно незабавни и продължаващи дълъг период от време. Те се натрупват, но въпреки това проблемът с промеждутъка от време, за който споменах по-рано стои. Има пауза преди напълно да сме осъзнали, че са се случили промени и трансформации. Не можем веднага да идентифицираме кои „ями“ са били пречистени, изсушени и прибрани. А в каква дълбочина можем да се докоснем до нашата трансформация зависи от това как съблюдаваме останалите ниями: тапас, свадхяя и Ишвара пранидхана.

С течение на времето, ако сме развили постоянство и редовност в практиката си, ще набира инерция съвкупност от аспекти, които до момента не сме осъзнавали. По-късно разбираме, че практиката ни е довела до тези промени. Разбираме, че тя е искала жертви, но и че е дала резултат. Когато погледнем назад във времето, е възможно и да си дадем сметка, че е имало един единствен момент на промяна, конкретно събитие, или пък може да се прояви като недоловимо, но по-силно разбиране на практиката, привличане към нея с повече вяра, искреност и решимост.

Количествено разбирането и засилената решимост които изпитваме, могат да променят качеството на намерението с което практикуваме. А резултатът от тази практика също продължава да се променя – това е тапас. Когато преднамерено виждаме и усъвършенстваме намерението си, това влияе на качеството на действията ни (йогах кармасу-каусалам: “йога е умение в действие“ – стих 11.50, Бхагават Гита), а накрая се разтваряме или претопяваме в самата практика. Предали сме се до степен, в която повече не можем да разделим практиката от функцията или резултата от нашата садхана (практика). Предаваме се на Ишвара пранидхана (признатата от нас върховна „сила“).

Всичко това идва да покаже, че да, практиката работи. Тя може дори да промени, намали и след време изкорени семето от което изникват рушителите на нашата човечност (виж Сутра 111.51). Но това определено е процес, и ние сме в този процес. В момента се намираме в пералнята и трябва да се завъртим през много цикли. Напред-назад, пак и пак трябва да се връщаме към тази практика.

В промеждутъка между действието и събирането на плодовете, докато още ни предстои да се трансформираме – а това може да отнеме животи – можем да изграждаме общност. Не случайно повдигам този въпрос. Едно от нещата които забелязах, когато започнах да пътувам от Пуна, за да преподавам, и следователно да посещавам много йога общности, беше един нов глас. Този глас говореше за това колко е важно да се изгражда общност. Наблягаше се на значимостта на нашата общност и необходимостта да се грижим за тази общност.

Напоследък размишлявам за възникването на „общностен ум“ в нашите среди. Но каква роля играе той, с какво допринася за нашия път? За мен, общността играе няколко жизненоважни роли за нас, в рамките на нашите практики. Тя предоставя истинско опитно поле за нашите ями и ниями. Ямите и ниямите не могат да бъдат оценявани в рамките на изпит за сертифициране, но те са неизбежни и с тях трябва да работим, макар и през внимание разсейвано от панели и комисии.

Тези структури са нашето училище и нашата клада. Те ни предоставят мигове в които можем да бъдем заедно в споделените си цели за общото благо, с което отслабва хватката на собствената си само-загриженост. Но аз виждам общността, като нещо за което се споменава в първата глава на „Хата йога прадипика“, в която се изреждат факторите допринасящи за успеха и падението по пътя. Става дума за отказ от общуване с неподходящи хора. Общността не съществува само за да ни дава членство в Клуба по йога; тя носи контекст на поддръжка, манастирски подслон или убежище, докато изчакваме да видим какво ще се случи. Определено е външна рамка. Може да се разглежда като непряка практика, но по-важното е, че защитава и стабилизира като една костенурка прозренията и промените които предстоят. Тя защитава вътрешния процес.

&&&

Десетте божи заповеди познати още като Десетословието, записани в скрижалите на Ковчега на завета (кивот) са:
1. Да нямаш други богове пред лицето Ми.
2. Не си прави кумир и никакво изображение под никаква форма
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог
4. Пази съботния ден, за да го светиш
5. Почитай баща си и майка си.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействувай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
10. Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома или имуществото на ближния си.
(Из Уикипедия)

Приложение 1

Яма

35.Пред лицето на този, който постоянства в ахимса (нанавреждането), спира всяка враждебност.
36.Когато сатя (правдивостта) неотклонно се съблюдава, думите продобиват силата да се превръщат в реалност.
37.Към този, който твърдо спазва астея (некраденето), потичат като река всички съкровища.
38.От постоянството в брахмачария (целомъдрието) тялото получава мощ. 39.Същността на живота се разкрива пред този, който се е освободил от алчността чрез апариграха (неалчността).

Нияма

40.Чистотата на ума и тялото води до нежелание за егоистични контакти с други хора. 41.Също от чистотата (шауча) идват доброжелателност, добра концентрация, контрол над сетивата и способност за познание на своята същинска природа.
42.Чрез сантоша (доволството) се получава безмерно щастие.
43.В огъня на тапас (аскетичната самодисциплина) изгаря всичко нечисто, а тялото и сетивата придобиват сила.
44.Чрез самопознанието и изучаването на свещените текстове (свадхяя) се постига общуване с желаното божество.
45.Отдването на Бог (ишварапранидхана) води до съвършеното овладяване на самадхи.
Превод на извадката от Йога Сутра на Патанджали: Вероника Верай – бел. пр.

Превод от английски език: Севдана Уест

Линк към оригиналния текст може да видиш тук.

Базовите понятия за яма и нияма са разгледани тук.

С любов,