Днес йога е навсякъде. Тя се практикува в зали, фитнеси, паркове, онлайн платформи и социални мрежи. Превърнала се е в масово движение, достъпно и популярно, често представяно като универсално средство за здраве, гъвкавост и добра физическа форма. И въпреки това, колкото по-разпространена става йога, толкова по-често възниква въпросът дали се доближаваме до истинското ѝ значение — или постепенно се отдалечаваме от него.

В своя древен смисъл йога не е система от упражнения. Тя не е разтягане, нито метод за оформяне на тялото. Думата идва от санскритския корен юдж – „обединявам“. Йога означава обединение — на тялото, ума и духа. Цялостност. Състояние, в което човек е свързан със себе си. В съвременните йога класове обаче често фокусът остава другаде и не винаги се отваря пространство за това преживяване. Практиката често остава на нивото на физическото тяло и се възприема като форма на движение, фитнес или средство за разтоварване от напрежението.

Идвайки от направлението на Айенгар йога, няма как да не съм пристрастна по темата. Айенгар йога често се възприема като изцяло физическа практика, заради ясния ѝ фокус върху подравняването, детайла и прецизността в позите. За много хора това я поставя в категорията „телесна дисциплина“. В действителност обаче този фокус върху тялото има своята ясна логика.

В класовете за начинаещи акцентът действително е върху физическото тяло — върху стабилността, подредбата и яснотата в позите. Това е първата стъпка, защото тялото е най-достъпният инструмент, с който започва практиката. С напредването обаче фокусът постепенно се измества. Физическата работа остава, но престава да бъде център. В по-следващите нива на практиката все по-осезаемо се вплитат философията на йога, връзката между движение и дъх и начинът, по който практиката влияе на ума и състоянието на съзнанието. Йога започва да се преживява не като „правене на пози“, а като процес, в който тялото, дъхът и умът се свързват в едно цяло.

Това разбиране става особено ясно, когато човек се докосне до учението от неговия източник — Института по Айенгар йога в Пуна. Тук с всяка фибра можеш да усетиш, че работата с тялото никога не е била крайна цел, а средство. Път, който води отвъд физическата форма. Когато прекрачиш прага на института още на входа те очаква една малка непретенциозна брошурка, написана от  Прашант Айенгар — синът на Б.К.С. Айенгар. Това е един брилянтен текст, който силно докосва и смятам, че е нужно да бъде прочетен от всеки йога практикуващ. В този текст той ясно и без компромиси говори за това каква е била първоначалната идея на древната йога и в какво тя се е превърнала днес. Преводът, който следва, е покана за размисъл, за това как практикуваме йога и какво всъщност търсим в нея.

“В днешни времена „Йог“ е придобил широка популярност под формата на „Йога“, достигайки до особено признание. Важно е да се замислим дали това признание допринася за истинската същност на Йог или я отслабва. Днес Йог най-често се възприема като средство за здраве, уелнес или фитнес и е придобил значителна важност именно в тези области. Исторически обаче йогийските риши не са възнамерявали Йог да бъде предназначен единствено за такива цели. С течение на времето това по-дълбоко разбиране е било пренебрегнато, а отговорността за това често се приписва на предишните поколения.

В наши дни Йог се радва на своеобразно „кралско покровителство“ във фитнес средите и се е превърнал в глобално движение, известно като „фитнес йога“. На този фон е необходимо да се замислим по-задълбочено. Разпространението на йога (фитнес йога) днес е неоспоримо. Значението на физическите упражнения за здравето и благополучието е вечна истина, валидна във всяка епоха. Независимо дали се разглежда от гледна точка на религията, обществото или времето, физическата активност е съществена за здравето – това е безспорен факт. Въпреки това, разглеждането на фитнеса единствено от физическа гледна точка е признак на незрялост.

Фитнес гурутата разглеждат йога асаните и пранаяма като всеобхватни упражнения, които задълбочено се грижат за благополучието. Но е необходимо да се запитаме дали това убеждение отдава дължимото на концепцията за чистия Йог или всъщност подкопава неговото значение. Йогийските риши – нашите предци, както и всички, които са разпространявали Йог – никога не са излагали подобно разбиране за чистия Йог. Интересно е да се отбележи, че чистата форма на Йог не разглежда фитнеса като единствен фактор. Първоначалното значение и предназначение на Йог са били различни.

Фитнесът не е единствената цел на Чистия Йог. Той е допълнителна полза, но днес често се описва като негова единствена цел. Тази перспектива за Йог изглежда погрешна. Разглеждането на фитнеса като концепция и ограничаването му само до физическата форма е признак на незрялост. Повечето фитнес програми се фокусират единствено върху физическите упражнения. Но какво да кажем за здравето на ума, интелекта, емоциите, душата и усещането за Аз-а? Изобщо вземаме ли тези аспекти предвид? Това признак ли е на интелигентност? Срамно е за човека да разглежда фитнеса единствено като нещо, свързано с тялото.

Здравето и благополучието на всички тези аспекти също трябва да бъдат взети под внимание. Днес изглежда, че има сериозно недоразумение в подхода ни към фитнеса – сякаш пропускаме целта. Грижата за ума, интелекта, емоциите, душата и усещането за собствената ни идентичност също е необходима. Какво правим в тази посока? Съвременното замърсяване засяга не само околната среда, но и ума, интелекта, егото, емоциите и чувството за Аз-а. Както външната, така и вътрешната среда стават все по-замърсени и този процес ще продължи. За да му се противодейства, съвременният начин на живот се нуждае от допир до ритуалност и духовност. За тази цел е важно да уважаваме и възприемаме духовното си наследство. Нашите светци, техният живот, биографии и традиции са като светлини по пътя ни.

Следва да разберем и нещо друго – всеки човек желае здраве, уелнес и благополучие. Но защо? Не е достатъчно човек просто да се роди като „човек“ – необходимо е да притежава и човечност. Животните, птиците, насекомите и мравките се раждат такива, каквито са. Тигърът или лъвът не се нуждаят да доказват своята идентичност. Същото важи и за всички останали същества. Човекът обаче трябва да придобие човечност, оформена чрез действията му и култивирането на ценности. Придобиването на човечност е една от основните цели на човешкия живот.

Древните философии казват, че сред 8,4 милиона йони човекът е единствената Карма Йони – форма на живот, която притежава способността за съзнателно действие. Всички останали същества са в Бхога Йони – сферата на преживяването. Човекът преминава през различни форми на живот в зависимост от своите действия.

Духовните учения посочват, че тежките греховни действия водят до по-нисши форми на живот, а след преживяването им човек отново се връща в човешка форма, за да натрупва нови действия. По същия начин добродетелните действия издигат човека до божествени състояния, а след изчерпване на заслугата той отново се връща като човек. Смисълът е, че човечността не е автоматична – човек трябва да се стреми към нейното изграждане чрез действия и развитие на характера.

В древността, след като детето премине през церемонията на свещения конец, то е било изпращано в гурукул, за да учи и да преживее „второ раждане“ – като истински човек. Смятало се е, че човек трябва да бъде „дважди роден“: първото раждане дава форма, а второто оформя духа, характера и културата.

Човечността не се определя от анатомията, а от мисленето, поведението, мислите, ценностите и културата. Един човек може да притежава физически качества, съперничещи на дивите животни, но също така може да носи божественост – както светци като Джняноба, Тукоба, Еканатх и Рамдас, на които дори боговете биха могли да завидят.

Човечността трябва да присъства в човека. Иронично е, че често именно светският, обвързан с материалното човек определя какво е човечност. Всеки трябва да се вглежда в себе си, за да определи тези качества за себе си. Но е крайно неподходящо обикновени хора да налагат такива стандарти на обществото. Тези качества трябва да бъдат определяни от личности със святост – и те наистина са го правили. Днес ние сме в позиция да ги разберем. Човек, който въплъщава тези качества, е истински „годен“; в противен случай той е „негоден“. Това няма общо само със силни мускули и физическо здраве. Какво правим с подобен „фитнес“?

Един съвременен светец е казал:

„Хората прекарват целия си живот в безсмислието на живота — неуморно.“

Ние, хората, обвързани със света, прекарваме живота си именно в това, както са отбелязвали светци и велики души. Здравето, благополучието, силното тяло и стабилните сетива трябва да бъдат използвани през целия живот за божествени цели.

В Атхарваширша, в Шанти мантрата, се казва:

„Със стабилни крайници и удовлетворено тяло,
нека служим на Божественото през целия си живот.“

 Чували сме това безброй пъти, но често го пренебрегваме. Същността е, че извършването на действия, угодни на Божественото, е човешко предназначение.

За Дхарма, Артха, Кама и Мокша здравето е най-висшата основа.
Тялото е основният инструмент за практикуване на Дхарма.

Нуждата ни от здраве и благополучие е, за да можем да вършим Дхарма, да я опознаваме и да действаме в съответствие с нея. Това е значението на „Девахитам“ в Шанти мантрата на Ганапати Атхарваширша. Човешкият живот е предназначен за действия, които са в полза на Божественото. Постоянното действие за лично удоволствие е неправилно.

В Бхагавад Гита се казва:

„Като почитате Божественото, Божественото ще ви подкрепя.
Като се поддържате взаимно, ще достигнете най-висшето благо.“

Този принцип стои и зад ведическата практика яджня – живот, отдаден на божествена работа. Материалистичният човек, търсещ само удоволствия, не се интересува от щастието на другите и се заплита в илюзия и егоизъм. Молитвата в Ганапати Атхарваширша призовава човек да живее за Божественото и да иска силно тяло за тази цел. Разбирането за здраве и фитнес е признак на култивиран ум. Какво би се случило, ако некултивиран или извратен човек придобие сила, е въпрос, върху който всеки трябва да се замисли.

В Йог Дхарма, Йог Санскрути, Йог Парампара и Йог Садхана се приема, че Йог дава здравето и фитнеса, необходими за живот в Дхарма. В противен случай това е като да дадеш бръснач на маймуна.

Идеалният човешки живот е този, в който фитнесът, придобит чрез Йог, служи на Дхармачарaна. Такъв фитнес обаче рядко се среща във фитнес зали. Там често се среща погрешно насочен фитнес, който подхранва вредни ценности. Дори терористичните лагери изграждат здрави и мощни тела – защото не е достатъчно да имаш разрушително мислене, тялото също трябва да бъде оформено. Подобно обучение не съществува дори във военните институции.

Йог предоставя правилното физическо и умствено богатство за живот в съответствие с човешката Дхарма. Нека да разгледаме разликата между почитането на силата (Балопасана) от Бог Хануман и това, което се извършва от демоните.

В Кали Юга, особено в съвременните времена, хората – макар и да не са демони – проявяват демонични склонности, както е обяснено в шестнадесетата глава на Шримад Бхагавад Гита. Господ казва, че високомерие, самонадеяност, гняв и духовно невежество са пороците и „богатството“ на демоните. Да се смята, че светът е нестабилен, без основа, безбожен, резултат единствено от съвкуплението на мъжкото и женското начало и движен от желание, също са демонични възгледи.

Мисли, насочени към търсене на удоволствия, които твърдят, че наричането на света свещен, божествен или Вайшнави е просто фасада, също са демонични. Да се разглеждат чистотата, благоприятността и божествеността като празни думи е начинът на мислене на материалистите и търсещите удоволствия. Всичко това е част от демоничното „богатство“. Такива хора живеят в джунглата на гордостта, желанието и Шадрипус (шестте доши).

Добрите мисли и праведните действия днес се смятат за остарели от повечето хора. Практиките и философиите на Сатя Юга (епохата на истината) се смятат за остарели в днешно време. Така онова, което днес се счита за прогресивно, всъщност представлява неправомерно поведение, а безразсъдството се приема за осъзнатост. Това, което в миналото е било възприемано като правилно, днес се смята за неподходящо. Това важи както за добродетелите и пороците, така и за щастието и нещастието.

Дори вечните ценности се подчиняват на прищевките на времето, а да бъдат смятани за остарели се възприема като признак на интелигентност. Не е ли иронично, че вечните ценности днес се считат за отживелица? Нима няма нищо, което да е останало непроменимо и неизменно в човека през вековете? Какво точно се променя и какво остава непроменено с времето би трябвало да бъде предмет на дълбоко размишление за съвременния човек.”

Автор: Прашант Айенгар, директор на Ramamani Iyengar Memorial Yoga Institute, Пуне

Част две може да прочетеш тук.

Превод: Екатерина Минкова