Кои са петте основни причини за страданието ни според йога?

Какво представляват петте клеши и кои са подходите за тяхното осъзнаване и преодоляване?

Когато става дума за йога, обикновено първото нещо, с което я асоциираме, са асаните, дихателните практики и медитацията. Тези, които са се потопили по-надълбоко в тази обширна необятност от мъдрост и познание за човека, са запознати и с по-философската материя на тази наука. В предишната статия за йога си говорихме за ямите и ниямите – етичните и морални кодове, без които йога не би била цялостна и завършена система за саморазвитие.

Ямите и ниямите са онези морални ценности, без които обществото и отделната личност не биха могли да съществуват в хармония и толерантност. Ямите ни дават етичните норми, чрез които светът би могъл да съществува в мир и благодат, изкоренявайки причините за страданието и невежеството. Това са етични кодове, които не зависят от мястото, времето и епохата. Те са вечни и непреходни. Ниямите пък, от своя страна, касаят индивидуалното поведение, отнасящо се до физическата и менталната дисциплина на практикуващия, които ще го отведат до едно по-високо ниво на съществуване. Пълният текст на статията може да прочетеш тук.

Отвъд познанието за ямите и ниямите, в йога философията се говори и за причините за страданието и невежеството. Наричат се петте клеши или в превод от санскрит, петте причини, извеждащи съзнанието ни от баланс. Описани са от Патанджали, според който петте клеши са основният фактор, който причинява болка и скръб в нашия живот. Петте клеши са: авидия – духовно невежество и липса на духовно познание; асмита – его или гордост; рага – привързаност към удоволствие, желание, любов, наслаждение; двеша – отвращение към болката, неприязън, омраза; абхинивеша – страх от смъртта и вкопчване в живота. Петте клеши не само създават страдание, но те ни обвързват с безкрайния цикъл на раждане и прераждане, което затруднява достигането ни до просветление.

Клешите могат да се разглеждат на три нива – интелектуално, емоционално и инстинктивно. Авидия и асмита принадлежат към интелектуалната област; рага и двеша принадлежат към емоционалното поле, а абхинивеша към инстинктивното поле. Клешите също могат да се считат за груби или фини. Фините клеши започват с привързаността към живота, движат се в обратен ред, противно на духовната еволюция и завършват с най-грубата клеша – невежеството. Необходимо е много дълбоко наблюдение и точна самопреценка, за да сме способни да определим степента им на проявление в нас и в живота ни. Когато те все още са фини, шансовете за тяхното преодоляване са по-големи. Ето и по-подробно разяснение на петте клеши.

Авидия е духовно невежество и липса на духовно познание. Според Патанджали това е най-сериозната клеша. Той я счита за размножителна почва, в която всички останали страдания биха могли добре да покълнат и да се развият. Авидия не е просто липсата на духовно познание и информация от древните текстове, разкриващи дълбините на човешката душа, а е невъзможността да изпитаме дълбоката връзка с истинското ни Аз, с другите същества и заобикалящия ни свят, с източника на самото битие.

Авидия също може да се интерпретира и като погрешно възприемане на нашата истинска действителност, вярвайки, че временното е вечно, че нечистото е чисто, че болезненото е удоволствие. Това фалшиво представяне на реалността е основната и най-груба клеша, пораждаща останалите четири. Именно различаването на истината е една от най-трудните задачи в живота ни, която изисква много посвещаване и вътрешна работа.

Естествено е през живота си да правим грешки. Когато обаче подхождаме към тях с липса на разбиране, ние не успяваме извлечем от тях изводи и по този начин грешките се превръщат в навик. Когато обаче търсещият се чрез истинска и отдадена практика (садхана) се потопи в изучаването на себе си, дискриминационната сила на разума приключва и остава чистата мъдрост, в която възприятието и действието са едновременни. Обективното и субективното знание стават едно. Тогава се поражда „видия” – най-висшето знание.

В нашата лична йога практика тази клеша може да се прояви като погрешно възприемане на истинските ни способности. Можем неправилно да приемем, че изпълняваме дадена практика много добре или обратно, много зле. Това ни пречи да видим нашето реално състояние, което спира напредъка ни. Ако решим, че сме много добри в изпълнението на асаните, може да нямаме стимул да правим нещата по-добре. И обратното, ако подценим нашите способности, можем да загубим мотивацията си за инвестиране на време и усилия.

Всичко това може да бъде съотнесено и във всички аспекти от живота ни – работата ни, връзките ни, приятелите ни, отношението ни към обкръжаващия свят. Необходимо е едно наистина дълбоко разучаване на себе си, за да сме способни да оценим случващото се около нас, себе си и другите хора, отчитайки реалното състояние на нещата, а не това, което си мислим, че би трябвало да бъде.

Асмита е идентифицирането ни с егото. Ние имаме определена представа за себе си, изградена през годините. С течение на времето толкова много се сливаме с този фалшив образ и абсолютно вярваме, че сме едно с него, че губим способността си да го различим. В йога философията често се използват понятията „наблюдаващ” и „наблюдавано”, за да се даде обяснение на този феномен. Асмита или егото се формират, когато наблюдаващият посредством сетивата и ума си се слива с наблюдавания обект, явление, ситуация и напълно забравя, че всъщност притежава един единствен непроменим Аз.

Асмита или фалшивата идентификация е характерна за всеки човек, тъй като предимно по нашите външни белези ние се самоопределяме и се причисляваме към нещо. Ние се идентифицираме с пола си, със сексуалните си предпочитания, с етническата си принадлежност, с това дали сме високи или ниски, дали сме родители или не, състрадателни ли сме или не, дали практикуваме йога и много други. Тези качества до голяма степен определят как ние се виждаме като човешко същество и как близките ни и обществото ни възприемат.

Неизбежно обаче във всички тези наши характеристики ще настъпи промяна, която може да ни накара да се почувстваме зле. Ако можем да разберем, че в нас има нещо по-дълбоко, което е непроменено – нашето истинско автентично Аз, ще сме в състояние да се свържем с тази част от себе си, която е много повече от външния ни вид и постиженията, които имаме в света. Така ще сме способни да се радваме на преходните аспекти на нашите тела, защото това е част от красотата и богатството, че сме живи.

Ключът към самоприемането се състои в това да бъдем все по-свързани с непроменимото вътрешно Аз. Тогава все по-малко ще страдаме от неизбежните промени на не-Аза. Задълбочената йога практика ни носи именно това – способността да се свързваме с автентичното ни Аз, защото „йога” означава „връзка”. Най-важната връзка, която някога може да бъде изградена в живота ни, е връзката със Себе си.

Рага е удоволствието, водещо до твърде много желания и емоционални привързаности. Съвременният човек е изтъкан от хиляди желания, които той всячески се опитва да задоволи, за да се почувства щастлив. Когато бъдат задоволени, старите желания се заместват с нови, нашите чувства на удоволствие скоро избледняват и отново започваме търсенето на източник на още по-голямо удоволствие. Така се озоваваме вкопчени в този безкраен цикъл на желание и привързаност към неговото удовлетворяване.

Когато не можем да постигнем това, което желаем, страдаме. И така създаваме един дълбоко вкоренен модел на мислене, който копнее само за приятни неща, а неприятните изтласква някъде далече и когато те все пак се случат, тогава изпитваме страдание. Емоционалната привързаност, извлечена от удоволствието, създава слабост на ума, алчност и похот, които стимулират по-голяма жажда, водеща до пристрастяване и удовлетворение на сетивата.

Тази клеша може да се прояви в нашата йога практика като привързаност и желание да практикуваме само любимите ни асани и тези асани, които са лесни за нас. Правим това, защото ни кара да се чувстваме уверени в нашите способности, които от своя страна служат като източник на приятни чувства и подхранват нашето чувство за постижение. Това обаче ни прави все по-малко склонни да работим по трудните асани, с които все още не се справяме добре, като по този начин намаляваме темпото на нашия напредък и развитие като йоги.

Двеша е отвращението от болката, нещастието и негативните неща в живота. Тази клеша е противоположна на рага и в основата й стои отвращение и омраза към нещата, които предизвикват неприятни преживявания. Всичко това води до дуалистичен възглед за света около нас. Под негово влияние ние все повече мислим за обстоятелствата и ситуациите по черно-бял начин и ги оценяваме като „добри“ и „лоши“, като „успешни” или „неуспешни”. Този подход създава напрежение, тревожност и страх – емоции, които не само намаляват качеството на живота ни, но и замъгляват преценката ни за нашите собствени реакции.

Йога чрез своя цялостен и дълбок поглед за изучаване на себето, е в състояние да ни подтикне към все по-осъзнато възприемане на същността ни. Тя може да ни помогне да се научим да забелязваме дуалистичността на оценката ни и когато попадаме в различни ситуации да сме все по-способни да ги приемаме за такива, каквито са, без да поставяме знак пред тях. Същото важи и за оценката ни за другите хора. Двеша се проявява, когато възприемаме тези, които са съгласни с нашите възгледи и отхвърляме или дори мразим тези, които не са съгласни с тях. Това създава един ограничен подход в контактуването ни с другите, който ни отдалечава от осъзнатостта.

Друг аспект на двеша е тенденцията за „вътрешно разказване на историята“ или така наречения „вътрешен монолог”. Когато се случи нещо неприятно, ние имаме склонността непрекъснато да се връщаме мислено към тези моменти, което ни кара да изпитваме все по-дълбока скръб. Когато позволяваме отрицателните чувства да ни обземат, те ни отнемат вниманието от настоящия момент и ни карат непрекъснато да се безпокоим за бъдещето. Колкото сме по-осъзнати за тези вътрешни монолози, толкова повече ще можем да сме присъствени за настоящия момент с всички възможности, които той предлага.

Абхинивеша е страхът от смъртта и вкопчването в живота. Това е най-фината клеша, която е трудна за преодоляване дори и от най-мъдрите същества и напреднали йоги. Този страх е съвсем естествен, защото е закодиран в нашите клетки и стои дълбоко скрит в нашето подсъзнание. Първото нещо, което трябва да разберем за абхинивеша е, че се корени в първата клеша – авидия. Това означава, че страхът в крайна сметка произтича от неразбиране на себе си и нашите отношения със света. Всъщност, от една по-осъзната гледна точка, която дава йога, всичкият страх на света е фалшив, защото в живота няма нищо страшно, поради простата и дълбока причина, че материалният свят не може да повлияе на вечната и вездесъща душа.

Когато се страхуваме, ние действаме импулсивно и в повечето случаи това води до още повече противоречия и грешки. Ето защо от първостепенно значение е да се научим да разпознаваме този страх в неговия зародиш. За да постигнем това е необходимо да имаме по-задълбочено наблюдение на нашите умствени модели, умение, което развиваме, когато се ангажираме с редовна практика на медитация и самообучение.

Патанджали подчертава, че с практикуването на асана, пранаяма и медитация, йогинът прониква дълбоко в себе си. Той изпитва единство с потока на интелигентността и потока на собствената си енергия. В това състояние той възприема, че няма разлика между живота и смъртта, защото те са две страни на една и съща монета. Той разбира, че жизнената му сила е активна, жива и действена и когато напуска тялото му по време на смъртта, тя се слива с вселената. Чрез това разбиране практикуващият губи привързаността си към живота и вече не е завладян от страха от смъртта. Това го освобождава от скръбта. При осъзнаването на единството на живота със смъртта, се слага край на невежеството и йогинът заживява вечно в потока на спокойствието.

Всички, които практикуват йога, а и не само те, трябва да се замислят за тези пет основни причини, водещи до страдание. Това ще ни направи по-способни да идентифицираме техните груби или по-фини изрази и да работим по-съзнателно, за да преодолеем ограниченията, които те могат да окажат върху нашия напредък в йога, както и върху нашето цялостно личностно развитие.

Ако искате да практикуваме заедно, ето актуалният ми график:

Сутрин: вторник и четвъртък от 07:30 до 09:00 ч.

Обед: понеделник и сряда от 12:00 до 13:00 ч.

Вечер: вторник и четвъртък от 18:30 до 19:30 ч.

Всички часове се провеждат в новото студио на Сантоша йога Лозенец на  ул. Крум Попов 56-58.

Индивидуални часове също са възможни с предварителна уговорка.

Във времето на социална изолация ето възможност за практика с мен – Интерактивна онлайн йога.

С любов,

Източници: “Light on the Yoga Sutras of Patanjali” – B.K.S. Iyengar, yogajournal.com, thelivingyogablog.com.

&&&