Какво е Дравиягуна в аюрведичната медицина?
Според Чарака Самхита – древен аюрведичен текст, здравето се разглежда като най-висшата основа на силата, богатството, насладата и спасението, а болестите се смятат за унищожители на живота и добруването на човека. Ето защо базовата концепция на аюрведичното познание е насочена към поддържането на добро здраве чрез балансиране на трите доши – Вата, Питта и Кафа. Много често обаче, ние нарушаваме това равновесие, което рано или късно се проявява като болестен процес. Повече за етапите през, които преминава той, чети тук.
Един от основните методи в аюрведичната медицина за повлияване на болестта е чрез приемане на различни природни субстанции, чиято задача е да променят хода на болестта и да предизвикат изцелението й. Науката, която се занимава с лечебните вещества в Аюрведа, се нарича Дравиягуна шастра. Това буквално означава науката (шастра) за веществата (дравия) и техните качества (гуна). Според тази наука всяко нещо, съществуващо във Вселената, вещество или субстанция, притежава лечебна стойност, стига да се прилага правилно и мъдро.
В своята същност Дравиягуна е цялостна дисциплина, която разглежда всички аспекти, свързани с идентифициране, събиране и класифициране на билковите субстанции, техните физични и химични свойства, биотрансформацията им и метаболитните им стойности, тяхната употреба, дозировка, терапевтично действие, съвместимостта им с другите билки, начина им на приготвяне и приемане, тяхната фармацевтична обработка, евентуалните им странични ефекти при предозиране, както и противопоказанията им при специфични състояния.
Един от интересните аспекти на употребата на билките в Аюрведа е, че тук болестта се разглежда в цялостната й причинно-следствена връзка. Използването на билки и субстанции в аюрведичната медицина започва от разбирането на уникалните дошови обстоятелства, довели до причината за дисбаланса. От тази основа, Аюрведа избира най-подходящите вещества, които да доведат до възвръщането на баланса на дошите заедно с допълнителна подкрепа на тъканите или системите, засегнати от заболяването. За разлика от нея, западната хербакология има само симптоматичен подход към болестта, който не изкоренява проблема от неговата основа. В най-добрия случай ще се постигне временно облекчение на симптомите, а в най-лошия – приеманото лекарство ще създаде нов дисбаланс.
Модерните фармаколози изолират, екстрактират и синтезират отделните компоненти, като улавят само активните съставки, вместо да използват цялата билка. Аюрведичните билкари знаят, че когато се изолира една част от билката, ще се унищожи присъщата й интелигентност и ще се загуби нейната ефективност, поради невъзможността тя да се прояви със своя най-голям потенциал. По този начин се нарушава цялостната прана функция на билката и изолираното съединение няма да може да бъде признато от интелигентността на тялото. Дори е възможно то да се противопостави, отхвърляйки го и превръщайки го в токсин.
Според Аюрведа, правилното използване на билките и субстанциите ще балансира дошите, ще прочисти тъканите, ще направи сротите – вътрешните каналчета, изхранващи тъканите – чисти и проводими, ще разпали агни –храносмилателния огън и ще пробуди съзнанието. Тези фактори са всичко онова, което е необходимо на един болестен процес да бъде повлиян в положителна посока, стига да се направи навреме.
Три са основните типа вещества в Аюрведа, които могат да бъдат приети вътрешно, за да провокират лечебния процес: храни, природни лекарства и отрови. Храната е нещо, което директно се натрупва в телесните тъкани и се прилага, когато е необходимо дадена тъкан да се изгради. Субстанциите, които имат такъв изграждащ ефект, са оризът, пшеницата, млякото. Природните лекарства могат да бъдат от растителен, животински, минерален и метален произход. Отровите в малки количества също се използват за лечебни цели.
За да се разбере аюрведичния механизъм на действие на всяка билка и субстанция, е необходимо да разгледат понятията раса – вкуса, виря – енергията, випака – послевкуса или следсмилателния ефект и прабхава – специфичното действие.
Раса означава вкус или същност. Раса показва същността на растението и е основният фактор за разбиране на неговите свойства. Вкусовете са сладко, солено, кисело, лютиво, горчиво, стипчиво.
Виря означава енергия. Това е типът енергия на растението, която може да бъде два вида – загряваща или охлаждаща. Билките посредством своя вкус загряват или охлаждат тялото и по този начин съставляват основния енергиен обмен върху организма. Например, лютивият вкус в джинджифила има загряващо действие, киселият вкус в цитрусите има загряващ ефект, соленият вкус също има загряващи свойства. Сладкият, горчивият и стипчивият вкус имат охлаждащо действие.
Загряващите билки причиняват жажда, изпотяване, чувство на топлина и увеличават агни. Те увеличават Питта и намаляват Вата и Кафа. Охлаждащите билки пречистват кръвта, ободряват, намаляват Питта, но увеличават Вата и Кафа. Лютивият вкус е най-загряващ, следван от киселия и соления. Най-охлаждащият вкус е горчивия, следван от стипчивия и сладкия.
Випака означава послевкус и определя какъв е ефекта на билката върху организма след нейното смилане. Шестте вкуса се редуцират на три основни, след като приетите субстанции бъдат смлени от тялото. Сладкият и соленият вкус имат сладък випака. Киселият си остава такъв и има кисел випака. Горчивият, стипчивият и лютият вкус имат лют випака. При продължителна употреба билките имат способността да увеличават дошата, чиято випака притежават. Сладките и солените субстанции увеличават слузта и Кафа. Киселите предизвикват киселини и увеличават Питта. Лютите вещества увеличават сухотата в системата, предизвикват газове и увеличават Вата.
Прабхава се отнася до специфичните качества на дадена субстанция, независещи от нейната раса, виря и випака. Понякога дадено лекарство може да има характерен вкус и енергия, а да произвежда съвсем различен от очакваното след-смилателен ефект. Например чесънът в Аюрведа се разглежда като загряваща субстанция с лют послевкус, но специфичното му действие е свързано с качествата му на афродизиак.
Важна концепция в Дравиягуна е връзката на елементите, от които са изградени лечебните субстанции и техният ефект върху лечебния процес:
Пространство – свойствата, характерни за субстанциите, съдържащи етер (пространство) са фини, меки, проникващи, омекотяващи. Те отварят сротите – каналите в тъканите и придават лекота.
Въздух – свойствата на субстанциите, притежаващи този елемент, са студени, леки, бистри, подвижни и груби. Те придават лекота, подвижност и грубост.
Огън – свойствата на субстанциите, състоящи се от елемента огън, са загряващи, проникващи, остри. Те загряват и стимулират храносмилането, дават блясък, подобряват тена, предизвикват сълзене, парене, предизвикват движение нагоре, затова именно такива субстанции се дават за повръщане и отхрачване.
Вода – субстанциите, съдържащи вода, са сладки, мокри, тежки, течни, подвижни, меки и лепкави. Водят до хидратиране, омазняване, свързване и разтваряне.
Земя – това са студени, бавни, тежки, неподвижни, твърди и солидни субстанции. Те предизвикват разтеж, натрупване на маса, стабилност на тъканите, сила, движение на праната надолу.
Други важни акценти в науката Дравиягуна са майсторството на комбинирането на билките и субстанциите, начините за тяхното приемане, така че да разкрият своя максимален ефект. За тях може да прочетеш в продължението на тази статия следващата седмица.
С любов,
Ако ти е станало любопитно и темите, свързани с Аюрведа и йога са ти интересни, можеш да се включиш в месечния абонамент за статии и новини за предстоящи събития, директно на твоя email.
Абонирай се