Кратка биография на Б.К.С.Айенгар

Има личности, чиито живот и дело са толкова вълнуващи и вдъхновяващи, че няма как, прочитайки за тях, да не останеш със сведена глава и с благодарност за това, което са сътворили и оставили зад гърба си. За мен една от тези личности е великият индийски йога учител Б.К.С. Айенгар. Той е ярък пример за безкрайните възможности на човешкото тяло, ум и психика да се възстановяват, развиват, обогатяват и единяват с онази божествена искра на творението, наречена в индийската философия Параматма (Бог).

Пълното име на йогина е Белур Кришнамачар Сундарараджа Айенгар или по-известен като Б.К.С. Айенгар. Роден е на 14 декември 1918 година в Белур, щат Карнатака, Южна Индия, в разгара на световната грипна епидемия. От 13 деца оцелели само две. Айенгар бил едно от тях, но въпреки това здравето му било изключително нестабилно. Той бил предразположен към ендемични за района заболявания и страдал от множество пристъпи на коремен тиф, малария, туберкулоза, а също така и от недохранване. Лекарите не са били много обнадеждени за живота на това болнаво момче.

Житейската ситуацията на Б.К.С. Айенгар се влошила, когато баща му умира от нелекуван апендицит. Младото момче, освен че било немощно и болно, едва се справяло с училището и нямало ясни идеи как точно ще изкарва прехраната си. По това време омъжената му сестра живеела в Майсор. Нейният съпруг, йогинът Шри Тирумалай Кришнамачария, бил изключително притеснен за съдбата на младото момче и му предложил временно да се премести при тях, като го насърчил да започне да се занимава с йога с надеждата, че това ще подобри здравето му.

Поради факта, че младият Айенгар бил прекарал по-голямата част от детството си на легло, възстановявайки се от болест до болест, неговото тяло било изключително слабо и сковано. В началото на усилната му практика с асани цялото му същество се противяло на този нов режим на активност. Когато се навеждал надолу към земята, ръцете му едва достигали до нивото на коленете. Кришнамачария бил много строг и взискателен учител и принуждавал младия ученик да се занимава с часове поне два пъти на ден. Силната болка, интензивната умора и неимоверното страдание са били ежедневните спътници на йога практиката му.

С течение на времето обаче самият Айенгар започнал да чувства подобрение в състоянието си, установил, че тялото му е по-силно, по-гъвкаво и има повече ентусиазъм за живот. Това го накарало още повече да се задълбочи в практиката си, но неговият гуру все още смятал, че от това тяло истински йогин никога няма да стане.

Един ден се случило така, че любимият ученик на Кришнамачария отсъствал, а било необходимо да се направи йога демонстрация пред махараджата на Майсор. Това предизвикало голямо оживление сред учениците, защото някой все пак трябвало да замести отсъстващия, а демонстрацията никак не била лесна за изпълнение. Наложило се този заместник да бъде Айенгар, който отделил още допълнителни часове в подготовка. Демонстрацията преминала отлично, а новият член на групата се представил превъзходно. Това донесло уважението на неговия учител и привнесъл още ентусиазъм за практиката на Айенгар.

Постепенно неговият гуру започнал да му поверява водене на класове на малки групи, предимно съставени от жени, а по-късно му поставил и по-отговорната задача да се премести в Пуна, щата Махаращра, където да бъде зачислен като йога преподавател в местния спортен клуб. Тук отново Айенгар чувствал редица ограничения, свързани с това, че говори зле английски и никак не владее местния език марати, че тялото му все още не можело да се сравнява със здравите спортни тела, на които преподава. Така той решил да опознае крайните възможности на собственото си тяло. Практикувал по десет часа на ден, твърдо решен да открие логиката и взаимовръзката между функционирането тялото и ума. С голяма отдаденост и усърдие започнал да изучава древните йогийски текстове и да прилага мъдростта от сутрите на Патанджали в изпълнението на асаните.

Бавно и постепенно неговите интензивни практики и усърдие започнали да дават плодове. С увеличаването на знанията и разбирането му се увеличили яснотата и проницателността в преподаването му. Учениците му забелязали тази промяна и репутацията му на ефективен учител по йога започнала да расте. Все повече ученици се обръщали към него с желание да учат. Айенгар обаче установил, че хората, които посещавали класовете, му не са млади и съвсем здрави, а по-възрастни и вече с някаква проявена проблематика. Загрижен за тях, той започнал да внедрява в практиката прости ежедневни предмети – неща, които биха могли да се намерят във всеки дом, като стени, въжета, столове, колани, блокове и одеяла. Така неговите асани се превърнали в лечебни, а йогата му в терапевтична.

Б.К.С. Айенгар разработва конкретни програми, предназначени за облекчаване на различни състояния чрез йога практика. Пише десетки трудове, свързани с практиката и философията на йога. Най-популярната му книга е „Светлина върху йога“, преведена на поне 23 езика, включително и български, спрягана много често като „йога библия“. Други известни заглавия с негово авторство са „Светлина върху пранаяма“, „Светлина върху живота“, „Светлина върху йога сутрите на Патанджали“, „Йога – пътят към холистичното здраве“ и много други.

През 1975 година Б.К.С. Айенгар основава Ramamani Iyengar Memorial Yoga Institute в Пуна, Индия, където хиляди последователи от цял свят се стичат, за да се докоснат до същината на метода Айенгар. Учителят напуска тялото си на 14 август 2014 година, а делото му бива продължено от неговата фамилия. Голяма опора за института беше неговата дъщеря Гита Айенгар, дала много светлина в женската йога практика и йога терапията. Тя напусна този свят на 16 декември 2018 година. В момента синът на Б.К.С. Айенгар – Прашант Айенгар и внучката му Абиджата оглавяват училището и продължават да приемат желаещите за задълбочаване в метода.

От миналата година (2018 г.) нашата страна може да се похвали с наличието на първите български сертифицирани преподаватели по Айенгар йога. Обучението е продължително, а критериите за покриването на изискванията към бъдещите преподаватели са изключително високи. Почти по едно и също време протекоха  две такива обучения в България. Едното бе проведено в София от гръцкия преподавател Кристос Павлоу към Английската Асоциация по Айенгар йога, а другото във Варна от руската преподавателка Олга Звонцова към Руската Федерация по Айенгар йога. Пълен списък със сертифицираните преподаватели в България може да се види в официалния сайт на института bksiyengar.com.

Аз нямах щастието да се срещна с Б.К.С. Айенгар приживе, но съм дълбоко докосната от неговата магнетична личност. Щастлива съм да бъда част от магията на този метод и да го преподавам с голяма любов.

Ако искате да практикуваме заедно, ето актуалният ми график:

Сутрин: вторник и четвъртък от 07:30 до 09:00 ч.  Сантоша йога Лозенец на  ул. Крум Попов 56-58.

Вечер: понеделки и сряда от 18:30 до 20:о0 ч.  Витарама йога център на на ул. Петър Берон 9

Вечер: вторник и четвъртък от 18:30 до 19:30 ч. Сантоша йога Лозенец на  ул. Крум Попов 56-58.

Индивидуални часове също са възможни с предварителна уговорка.

С любов,

снимка: luisageraldes.com