Прашант С. Айенгар е една от водещите фигури в традицията на Айенгар йога и в работата на института Ramamani Iyengar Memorial Yoga Institute (RIMYI) в Пуна. Роден е на 2 юли 1949 г. и е единственият син от общо 6 деца на учителя Б.К.С. Айенгар. Той израства в среда, в която йога е не просто практика, а култура на ежедневие и учене. Още от ранно детство е в контакт с йога, а по-системно се насочва към нея като тийнейджър в края на 60-те години.

В неговия профил винаги вървят паралелно две линии – задълбоченото отношение към текстовете и ясното усещане, че йога не се изчерпва с позите. Описван е като ерудиран познавач на йогийски и духовни писания и като продуктивен автор, който работи едновременно с езика на философията и с езика на практиката. Към това се добавя и друга важна нишка от ранните му години: музиката. Той е обучаван като цигулар и е признат като опитен изпълнител, но животът му претърпява рязък обрат след пътнотранспортен инцидент, който води до трайно увреждане на дясната му ръка. Тази биографична граница често се споменава като момент, който пренарежда посоката и задълбочава връзката му с йога като път на дисциплина и изследване.

Днес той е свързван преди всичко с ролята си на директор на RIMYI, където работата му се отличава с ясно разграничение между „популярност“ и „образование“. Подходът му не е да прави йога по-лесна за продаване или по-удобна за масова употреба, а да я връща към нейния предмет на изучаване – към връзката между действие, дъх, внимание и вътрешна трансформация.

Когато се говори за Прашант Айенгар, най-точно е да се каже, че той олицетворява онова течение в традицията на Б. К. С. Айенгар, в което йога е преди всичко път на обучение: строг, изискващ и едновременно дълбоко човешки, път, който започва от тялото, но не свършва в него.

През 2017 г. RIMYI е избран за първия носител на Prime Minister’s Award for Outstanding Contribution for the Promotion and Development of Yoga. От името на института отличието е прието от Прашант Айенгар като директор на RIMYI, връчено от министър-председателя Нарендра Моди.

Следващият текст е превод от материал, предоставен с любезното съдействие на RIMYI, касаещ биографията на Прашант Айенгар:

“Формалното и неформалното йога образование на Прашант е протекло у дома. Натрупаната духовна заслуга – заслугата на родителите и предците, е неговият капитал. Един ачария (духовен учител/религиозен наставник) от бащината линия на рода – преди около петнадесет поколения – е съчинил химна „Venkatesh Suprabhata“ (утринна молитвена песен/химн). Този химн и днес се пее от общността на Айенгар всеки ден между 4:00 и 4:30 ч. в храма в Тирупати.

Същият този ачария разпространява философията на Шри Рамануджачария (религиозен философ и духовен учител) в областите Гуджарат и Раджастан. Друг предшественик на Прашант Айенгар – Виджайашри (букв. „Победа“) – участвал в дебатни сесии и получил прозвището „Defendant Terrible“ (букв. „страшният защитник/опонент“ – вероятно титла от дебати). В текста той е описан като „свръхестествен предшественик“ (т.е. изключителна, почти легендарна фигура в рода). Прашант е бил облагодетелстван и благословен от такива предци. Затова той получава съкровище от културни и религиозни ритуали. Поради това неговото влечение към дхарма, култура, философия, йога, духовна философия, даршани, упанишади и духовност е още от детството.

В това отношение той е имал достойни родители. Баща му е Йогачария Айенгар, а майка му Рамамани е „въплътена философия на истинския живот“. В майка му се е проявявало възвишението на саттва гуна. Темпераментът на Прашант е бил да се обръща към усърдно изучаване и всеотдайно следване на универсалната, всепроникваща и вечна йога-шастра, видя, даршан и философия.

Той преминава училищното и колежанското образование като социална йерархия и намира това формално образование за чисто „терапевтично“. Но още на двайсетгодишна възраст, от 1970 година, дхарма, култура, йога, духовност, парамартха, традицията на светите ачарии, „Srimad Ramayana“, „Mahabharata“, „Gita“, упанишадите, гатхите на светците, дхарма-шастрите и шад-даршаните – под формата на учене, четене, слушане, медитация, размисъл и писане – започват да заемат приоритетно място. Всичко започва неформално, но с приоритет, и продължава и до днес. Тъй като йога-шастрите обхващат всичко това и у дома е имал подкрепяща среда, за него домът му се превръща в университет.

Осъзнавайки, че йога е въпрос на нравственост, садхана и практика, той приема практикуването на йога като житейски обет. Като ученик на йога, йога-дхарма-философия-наука-даршана, той е бил воден у дома и отвътре. Утвърдено е било, че йога е предмет на учене. Случайно той започва да преподава йога като ученик. Така петдесет и петте му години преподаване на йога имат различен фон: „I am learning and you too learn“, вместо позицията на професионалиста: „I teach because I learned“.

Урокът по йога е предназначен за насърчаване и разпространяване. Тази йога е „за правене“. Хората я учат, правят и дори я преподават днес. Тя е „за благото на всички хора“ или „за благото на много хора“. Това е „Chalani“ йога днес. „Yoga for all“ е нейното мото. Днес тази йога е станала необходимост като „yogaaaaa“. Тази фолклорно ориентирана йога или светска йога, или народна йога (както има народна музика, народна драма, народно изкуство, народна литература/поезия) не е класическа йога.

Класическата йога не е „за благото на всеки“ или „за благото на мнозина“, а за благото на добродетелните, праведните. Това е предмет на изучаване и Прашант Айенгар е проследил това. Тази йога е предназначена човек да „стане“ чрез себе си. Тя не е бизнес; алтруизмът има предимство. Светската йога идва като начин на живот, за да се живее животът, докато класическата йога е за изграждане на собствения живот, според изречението от „Mahabharata“:

„Mahajano yen gatah sa panthah“.

Това е практика на дхарма, докато светската йога е здравна практика.

Прашант Айенгар е ученик на традиционната – arsha – класическа йога. Макар по природа да не е учител, ученици идват при него, за да учат йога отблизо. Той преподава с духа: „I don’t teach, you learn“. Йога е наистина евристичен предмет. Това означава, че аз съм свой ученик (shishya) и аз съм свой учител (guru). На езика на духовността: аз уча чрез себе си за „me“ и „mine“. Смисълът на духовността в „Gita“ е духовност. Природата не е духовност, а „Sva“-Bhava е духовност.

Народната („Folk-Yoga“) по природа е здраве, уелнес, „да се чувстваш добре“. Затова тя е станала популярна днес. Класическата йога е откриването на „Self“, осъзнаването на „Self“, усъвършенстването на „Self“. Временните ползи са резултат от процеса на йога – това, което наричаме странични продукти. Това, което светският човек иска, се получава между другото, но целта е да се култивират духовност и алтруизъм.

Един от важните приноси на Прашант Айенгар е световноизвестната и популярна „Iyengar Yoga“ и разясняването на йога от Йогачария Айенгар. „Iyengar Yoga“ се е превърнала в марка. Това е ориентирана към хората йога „за всички“. Но йогата в практиката на Йогачария Айенгар е била Yoga Abhyasa – класическа йога и йога, ориентирана към душата. Това е била традиционна, класическа и духовна йога. Той е култивирал arsha йога за себе си. Йогата, която е трябвало да се преподава, е била за обществена полза и в светски стил. Тя е била утилитарна за здравето на хората, за йога терапия и за да накара хората да се чувстват добре в пословичния смисъл – но основата е била класическа.

„Iyengar Yoga“ е „Folk-Yoga“, както в музиката има форми от класическа музика до подкласическа музика, театрална музика и народна музика. Но той твърди, че йогата на Айенгар е толкова тясно свързана с традицията arsha, колкото оригиналната класическа музика. Прашант Айенгар излага ученията на Йогачария Айенгар за Dharmaendriya. Той разпространява идеята, че Yogasadhana е Dharmasadhana – духовна практика, която не може да бъде пропагандирана.

Целта на тази йога е да се разберат Jiva-Jagat, Srishti-Strashtra, Prakriti-Purusha, Atma-Paramatma, животът и целта на живота – и това е вечната йога, която той представя чрез своето йога образование.

Той твърдо заявява, че природата на тази истинска и автентична йога е Yajna-Dana-Tapa – принципите на ведическата култура. Satsang-Sadhanasang-Shastrasang са рамката на тази йога, а Ahara-Vihara-Achara-Vichara са ценностите. Той обяснява, че тази йога е от типа Adhibhuta-Adhidaiva-Adhyatma-Adhiyajna и се проявява чрез Kaya-Vaca-Mansa-Shvasa.

За това той създава голяма колекция от книги. По-долу са изброени накратко:

1.Yoga and the New Millennium – 2001
2.The Alpha & Omega of Trikonāsana – 2004
3.Chittavijnana of Yogāsanas – 2010
4.Discourses on Yog – 2011
5.Yogāsana: An Adhyatmik Academy – 2012
6.Yogāsana (The 18 Maha Kriya’s of Yogāsana) – 2013
7.Fundamentals of Patanjali’s Philosophy (Theory of Klesha and Karma) – 2013
8.Aṣṭānga Yoga of Patañjali – 2014
9.Prāṇāyāma (A Classical and Traditional Approach) – 2016
10.Preliminaries of Prāṇāyāma – 2017
11.Patanjali’s Concept of Isvara – 2020
12.My Words My Life – 2024 година.“

По-задълбочена статия, която Прашант е написал за чистата йога и съвременната й интерпретация може да прочетеш тук в част 1 и тук в част 2.

Превод: Екатерина Минкова