Какво е Айенгар йога?

Защо избрах да практикувам Айенгар йога?

Срещата ми с Айенгар йога се оказа от онези синхронични случвания, които са способни да преобърнат много неща във възприятията. Среща, която много искаш да ти се случи и копнееш за нея, но нямаш никаква представа кога и как може да те сполети. Разбираш за какво говоря, нали?! Сигурна съм, че всеки от нас е стигал до момент в живота си, в който е изпитвал неистовата нужда да бъде намерен от нещо, което да му покаже, че е на пътя си и че се движи в правилната посока.

Преди около 15 години се сдобих с книгите на Б.К.С. Айенгар „Светлина върху йога” и Светлина върху пранаяма”, преведени на български. Като един съвестен практикуващ йога и търсач на истината, започнах да се ровя из дебрите на написаното, но с голямо съжаление установих, че дълбочината на изказа на автора е такава, че почти е неразбираема за мен в този момент. Сложих тези книги в сектора „трудни за разбиране”, когато преди две години се оказа, че трябва да ги изуча с кориците.

Случайна неслучайност ме заведе първо на обучение в Индия по метода на Айрведа йога масажа, който се заражда в Пуна от майсторката Кусум Модак. Оказа се, че прецизните разтягащи техники, които се прилагат в масажа, са взети именно от Айенгар йога, а Кусум е практикувала със самия Б.К.С. Айенгар, преподаващ в института в Пуна. После разбрах, че в България съществува студио, което предлага този вид йога, а по-късно станах част от двугодишното обучение за преподаватели, воден от безценния гръцки учител Кристос Павлоу.

Оказа се, че включването ми в тази програма е един от най-предизвикателните проекти, в които съм участвала. Изисква се изключителна отдаденост, физическа и психическа издръжливост, време, практикуване, четене, вникване, писане на домашни, всичкото това не на нашия роден език, а на английски и не малка част на санскрит. Да не говорим за тормоза над близки и познати, върху които цялото това знание трябваше да бъде стоварено и експериментирано.

За да станеш преподавател по Айенгар йога се изисква да имаш бързо виждане на грешките, точни и ясни инструкции, които да насърчат практикуващите към по-добрата поза, категорична, но внимателна корекция. Всеки път, когато се върна назад и се замисля над целия низ от обстоятелства до тук, всеки път с благодарност осъзнавам, че тази йога е едно ценно богатство и всяко усилие да напредваш в нея си заслужава.

Айенгар йога е прецизна, точна, красива, изисква подравняване на тялото, което развива ума, работи върху гъвкавостта и силата едновременно, безопасна е, защото използва съпорти и дава възможност на всяко тяло, независимо от неговите способности, да се справи. Не казвам, че е лесно, но когато си тръгнеш от часа, си с чувството на удовлетвореност и с усещането, че си направил нещо много смислено и хубаво за себе си.

Кой е Б.К.С. Айенгар?

Б.К.С. Айенгар е създателят на Айенгар йога, чието име е дадено от неговите ученици. Той е роден на 14 декември 1918 година в бедно семейство в Белур, Карнатака, Южна Индия. Неговото образование е ограничено поради серия от детски болести, включително тиф, малария и туберкулоза. Прогнозите за оцеляването му са били минимални. Стартира заниманията си с йога при своя зет Шри Тирумалай Кришнамачаря (сега известен като бащата на съвременната йога) в Майсор, където с огромния усилия започва да напредва с болното си тяло.

Виждайки подобренията на здравето си, той си обещава да се посвети на това занимание. Практикува по десет часа на ден, твърдо решен да открие логиката и взаимовръзката на функциониране между тялото и ума. С голяма отдаденост и усърдие започва да изучава древните йогийски текстове и да прилага мъдростта от сутрите на Патанджали в правенето на асаните.

Б.К.С. Айенгар се е отказал да стане санясин. Вместо това той е избрал да остане обикновен човек, отдаден на йога. Бива преместен в Пуна, за да преподава йога, където по-късно среща съпругата си Рамамани. Създават семейство, имат пет деца, сред които дъщеря му Гита и сина му Прашант, разпространяващи и до ден днешен принципите на този стил йога. Те в момента ръководят създадения от баща им институт по Айенгар йога в Пуна, носещ името на съпругата му – Ramamani Iyengar Memorial Yoga Institute, който обучава хиляди учители от целия свят. Б.К.С Айенгар живее до 95 годишна възраст и напуска тялото си на 20 август 2014 година.

Кои са особеностите на Айенгар йога?

& Точност и подравняване при изпълнението на асаните – това са едни от най-характерните особености на Айенгар йога, които я отличават от останалите стилове. Ако краката трябва да бъдат прави, тогава те трябва да са наистина абсолютно прави, ако единият крак е сгънат в коляното, заемайки някоя от стоящите позиции (Вирабадрасана 1 или 2 например), то трябва да бъде сгънато наистина на 90 градуса, ако ръцете са повдигнати нагоре (в Урдвахастасана), то те наистина са повдигнати точно нагоре, лактите са разгънати, дланите сочат една към друга.

Точността в асаната не е просто предназначена за привеждане на съответните части на тялото в ред, а за постигане на правилното функциониране на цялото същество. Ако тялото е подравнено с точност, тогава дишането става по-правилно, ако дъхът е балансиран, тогава ума, емоциите и сетивата също биват балансирани. Прецизността и подравняването трябва да бъдат придружени от проучване на ефекта им върху дъха и ума.

& По-дълго време на задържане на позата – това е друг много характерен белег за този стил. В началото това не е никак лесно да бъде постигнато, но е важно още в началото да бъде стимулирано. Този стремеж към задържане на позата води до развие на волята, но това не бива да бъде правено само чрез външната сила на ума, само защото съседът по постелка го прави или само защото часовникът го изисква. Трябва да останем в асаната, така че усилията, необходими за нейното изпълнение, да се сведат до минимум. Изпълнението на всяка асана включва влизане, престой и излизане от асаната. Всички тези фази следва да бъдат направени с нужното внимание, отдаденост и осъзнаване.

& Използване на допълнителни съпорти при изпълнението на асаните – това са различни видове подпори като блокчета, колани, специални столове, болстери, които се поставят на съответните места, за да улеснят престоя в позата. Те позволяват на всички хора, независимо от възрастта и състоянието на тялото, да изпълняват асаните безопасно и правилно. Всяко тяло има различна способност да се сгъва, разгъва, усуква. Ето защо използването на тези средства подпомага достигането на правилната позиция на тялото по време на асаната. Ако някой не може да се наведе и да докосне земята в Утанасана например, тогава ще му се дадат блокчета под ръцете. Това ще даде възможност гръбнака да се поддържа прав. Важно е да се подчертае, че подпорите са нашите допълнителни учители, които ни помагат да разберем същността на дадена асана, вниквайки в нея в дълбочина. Б.К.С. Айенгар е казвал многократно за подложките, че те не бива да се използват само като опора за патерици, а че трябва да се учим от тях.

& Последователност на асаните – последователността, в която се извършват асаните, се определя от различни фактори. Те включват целта на практиката (за засилване на краката, за сила на ръцете, за равновесие и т.н.), сезона (дали е горещо или студено навън), в коя част от деня ще се прави практиката (ако е сутрин се акцентира върху едни асани, ако е вечер върху други), здравния статус на практикуващия (ако практикуващата е в цикъл, ако има проблеми с колене, ако има проблеми с кръста и т.н., при всички тези състояния се подхожда по различен начин) и достигнато ниво на практика. Съществуват над 200 асани и комбинациите между тях могат да бъдат безкрайни, но все пак има някои основни правила, които трябва да бъдат спазени. Например, Сарвангасана никога не се практикува преди Ширшасана. Обикновено практиката завършва с охлаждащи асани, а на самия финал се прилага Шавасана.

& Концепцията за йерархия – винаги се започва от по-простите асани към по-сложните, от по-общата към по-детайлната работа в самата асана. Това дава възможност на тялото да се развива в правилната посока с по-бавно, но сигурно темпо.

& Пранаяма започва да се практикува след като тялото е станало здраво – това правило не принадлежи към отличителните белези на Айенгар йога, но реших да го спомена тук, защото е много важна подробност. Счита се, че докато мускулите не са се заздравили, позите на тялото не са стабилни, нервната система не е достатъчно укрепнала, не бива да се преминава към практикуване на пранаяма, защото това може да окаже обратен ефект върху съществото ни. Вместо да релаксираме след пранаяма, може да се окаже, че сме по-нервни и по-избухливи след това, ако наистина не сме спазили горните условия.

Б.К.С. Айенгар е казал: „Йога е като музика. Ритъмът на тялото, мелодията на ума и хармонията на душата създават симфонията на живота. Чрез подреждането на тялото аз открих подравняването на съзнанието, себе си и интелигентността. Асаната е съвършена твърдост на тялото, стабилност на разума и доброжелателство на духа.”

Ако ти е станало интересно и имаш желание да попрактикуваме заедно, ето актуалният ми график:

Сутрин: вторник и четвъртък от 07:30 до 09:00 ч.

Обед: понеделник и сряда от 12:00 до 13:00 ч.

Вечер: вторник и четвъртък от 18:30 до 19:30 ч.

Всички часове се провеждат в новото студио на Сантоша йога Лозенец на  ул. Крум Попов 56-58.

Индивидуални часове също са възможни с предварителна уговорка.

Във времето на социална изолация ето възможност за практика с мен – Интерактивна онлайн йога.

С любов,

Снимка: iynaus.org