Миналата година, през януари 2025 година, имах щастието да присъствам в Пуне на честването на златния юбилей от изграждането на Института по Айенгар йога – Рамамани Айенгар йога мемориал институт. Това беше преживяване, което трудно се побира в думи – незабравимо, дълбоко вълнуващо и същевременно пищно по онзи особен начин, по който Индия умее да превръща значимите дати не просто в празник, а в жив ритуал на памет, признателност и общност.

Учители и практикуващи от цял свят бяха там, за да отдадат почит на труда на Б. К. С. Айенгар и хората около него, които са помогнали институтът да стане реалност и да се развие до пределите, които го познаваме в момента. За мен най-силното усещане беше, че това място не е важно само заради историята си, а заради това, че и днес функционира като център, в който човек може да дойде и да учи, да практикува и да се потопи в дълбините на метода. През тези петдесет години са се натрупали огромен опит и знания, създадена е общност и мрежа от учители по целия свят, а най-ценното е, че линията на преподаване се пази жива, с уважение към традицията, но и с реална, практична връзка с хората и живота им днес.

Празненството носеше усещането за петдесет години, изпълнени с непрекъснато разгръщане – години на експерименти и проверка, на усъвършенстване на метода, на обучение и отдаденост. Петдесет години, през които са били докоснати съдби, променени са животи и е изкована стабилна международна мрежа от учители и ученици, обединени от обща дисциплина и общо вдъхновение. И най-ценното – петдесет години, в които знанието на учителя е било съхранявано и предавано нататък, поколение след поколение, без да губи своята яснота, дълбочина и автентичност.

Някои факти от историята на института

Още през 1968 г. Гуруджи прави една на пръв поглед практична, но дълбоко прозорлива стъпка – закупува парцел земя в Пуна, на мястото, където по-късно ще се издигне Институтът. Първоначалното намерение е скромно и лично: да се построи дом за семейството и малък кутир – тихо пространство за йога и вътрешна работа. Но с времето тази земя започва да носи друго предназначение. За Гуруджи Пуна вече не е просто град, а неговата Карма Бхуми – мястото, където усилията, учениците и съдбата ще се срещнат, за да дадат форма на нещо много по-голямо.

Парцелът – с площ малко над 20 000 квадратни фута – принадлежи на г-н Гуидино и към него има сериозен интерес, включително от известни строителни предприемачи. Въпреки това Гуруджи успява да го придобие заедно със своя приятел и данъчен консултант г-н Моди; двамата разделят собствеността и така поставят началото на бъдещия дом на общността. Поради недостиг на средства земята остава неизползвана за известно време – като тиха възможност, която чака своя момент.

Този момент идва, когато ученици предлагат идеята за Институт – място, в което практиката да се развива системно, да се предава с грижа и дисциплина, и да се създаде устойчива основа за поколения напред. И както повелява традицията при всяко благоприятно начинание, на 25 януари 1973 г. е извършена церемония Бхуми Пуджан – посвещаване на земята и начало на строителството. Радостта обаче е помрачена само три дни по-късно, когато Рамамани си отива. Така още в първите си стъпки историята на Института съчетава светлина и изпитание – решителност, отдаденост и онази тиха сила, която превръща мястото не просто в сграда, а в живо наследство.

Проект с такъв мащаб не би бил възможен без помощта и подкрепата на много ученици и доброжелатели. Бил създаден комитет, който стоял зад идеята за построяването на института, съставен от Г. С. Освал, Сам и Френи Мотивала, Тиджоривала, Коли Дастур и отец Антъни Лобо.

Комитетът набрал средства и ръководил целия проект до завършването му, след което представили сградата на Гуруджи, Гитаджи и Прашантджи – тогавашните директори на Мемориалния йога институт „Рамамани Айенгар“ – на рождения ден на Гуруджи през 1974 г.

Институтът носи името на съпругата на Гуруджи – Рамамани Айенгар, която била най-голямата му опора и вдъхновение. Хората, които я познавали, с обич я наричали „Амма“. Тя била нежна и добра личност. Насърчавала идеята за института и много държала да бъде построен пред фамилната им къщата. За съжаление, тя не живяла достатъчно дълго, за да види как тази идея се е  превърнала в реалност. В момента голям портрет на Амма, чийто грижовен дух сякаш изпълва пространството, посреща всички, които влизат през входа на института. Тези, които имат щастието да практикуват в самата шала могат да усетят и енергията на учителя Б.К.С. Айенгар, пропита в стените на това удивително пространство.

Уникален замисъл и символизъм в сградата на института

Трите нива на сградата представят трислойната природа на йогийския стремеж – бахиранга, антаранга и антаратма аспекта на садхана. При обща височина от 71 фута (около 22 метра), изчистеният характер на сградата отразява идеята за това съществено търсене на всеки човек.

Идеите на Гуруджи за института получили своя физически израз чрез уменията и експертизата на г-н Кирит Вора – архитектът, който проектирал сградата. Конструкцията е конусовиден осмоъгълник – важен елемент от дизайна. Осемте страни съответстват на осемте степени на йога.

Друга уникална особеност на проекта е т.нар. „северна светлина“. Полукръглата фасада е ориентирана на север. В резултат няма пряка слънчева светлина, но целият интериор на сградата е облян в естествена светлина през целия ден.

Значението на числата в елементите на конструкцията също е важно, тъй като насочва вниманието към 8-те степени на йога или 8-те степени на самадхи. Празните пространства между тези колони символизират 7-те степени на съзнанието.

На върха на сградата се извисява бог Хануман, също обърнат на север. Като въплъщение на сила, смелост, смирение, преданост и интелект, присъствието на сина на Ваю напомня за жизнената прана, която ни оживотворява.

Първоначално строежът на Института бил започнат с голям ентусиазъм от различни ученици и доброжелатели, но след това проектът срещнал трудности. Материалите, използвани в ранните етапи на строителството, довели до множество конструктивни проблеми през следващите години. Били нужни почти 6–7 години, за да се овладеят предизвикателствата с течащите тавани и наводняването от дъждовна вода в сутерена на библиотеката.

Имало срок, който трябвало да се спази, и Институтът трябвало да отвори през януари 1975 г., затова работата продължила с ускорено темпо въпреки всички неуспехи и забавяния. Работата по Института и по къщата вървяла успоредно. Семейният дом бил готов през втората половина на 1974 година и семейството се нанесло по време на Дасера (голям хиндуистки празник, който отбелязва победата на доброто над злото) същата година. Това им дало възможност да се поддържа постоянен ритъм на работа по сградата на института.

Накрая, на 19 януари 1975 година, институтът бил официално открит от Аюрвед Чакраварти, Пандит Шив Шарма. Присъствали около 80 ученици, които с голям ентусиазъм помогнали с почистването и подготовката на Института за откриването.

Важни години и събития за института

1975 – Първите години от функционирането били свързани с много затруднения, но това бил период на бърз растеж и промени. Появили се помощните средства (пособията) за практика, тъй като нуждата от тях ставала все по-очевидна.

В началото имало четирима преподаватели – Гуруджи, Гитаджи, Прашантджи и Ратан Шах. По-късно и други учители започнали да водят класове. По онова време Гуруджи преподавал интензивни курсове за гостуващи ученици. Те обикновено продължавали 3 седмици. Гитаджи и Прашантджи водели редовните класове за местните ученици.

Броят на занятията бил ограничен – имало един клас сутрин и още един вечер. По-рано Гуруджи давал индивидуални уроци на ученици, които имали нужда от тях, но след това те били насърчавани да идват в института.

Всички занятия били общи, а нови ученици се добавяли почти всеки месец. Сегашното разделение на класове за начинаещи, средно напреднали и напреднали не е съществувало тогава.

1977 – Създаден бил „Самадхи“, един от най-ранните филми за Гуруджи, и спечелил националната награда „Раджат Камал“ („Сребърен лотос“) за това, че „постига мелодично съчетание на духа и философията на йога, с богатство от детайли в практическите упражнения, в атмосфера на спокойна съзерцателност, възвишаваща музика и рецитации от свещените текстове“.

1978 – 60-ият рожден ден на Гуруджи бил отбелязан в RIMYI (това е абревиатурата на института). Тържеството било водено от пандит Шив Шарма – експерт по аюрведа и учител на Гуруджи – Шри Т. Кришнамачаря, който почел събитието с присъствието си. По този повод била издадена възпоменателна книга „Body The Shrine, Yoga Thy Light“.

1981 – Макар „Light on Yoga“ да е публикувана през 1966 г., били нужни 15 години, докато излезе следващата книга на Гуруджи – „Light on Pranayama“, отпечатана през 1981 г. След това излязла и книгата на Гитаджи „Yoga – A Gem for Women“, публикувана през 1983 г.

1984–85 – Десетгодишнината (1984–85) отбелязала едно десетилетие от института и била съпроводена от различни програми, включително интензивен курс, воден от Гитаджи и Прашантджи. Беседи на Гуруджи, сесии „въпроси и отговори“, лекции, презентации и прожекции на филми били част от многобройните дейности, организирани от института. По този повод била издадена и първата книга „Know Your Institute“, заедно с двуезично издание на „Йога сутрите на Патанджали“ – английско-маратхи мимеографно (размножено) издание. През 1985 – Излиза филмът „Guruji“, който представя героичната му борба – от бедност и неуспехи към благополучие и успех.

1988 – Акцентът на това десетилетие били празненствата за 70-ия рожден ден на Гуруджи. Седмицата около рождения му ден била отбелязана със симпозиуми с Гуруджи, Геетаджи и Прашантджи. На рождения му ден излязъл възпоменателен том със заглавие „70 Glorious Years“, който включвал лекциите, проведени през този период. Също през този период е публикувана „The Tree of Yoga“ (1988).

1989 – В RIMYI се появява ново поколение учители, които започват да водят класове за начинаещи. С нарастването на броя ученици били разработени учебни програми за начинаещи и средно напреднали, оформени като система на обучение, която довела до нивата на практика, които съществуват и днес.

1990–1991 – Гуруджи получава наградата Padmashri (1990) и също така наградата Kannada Rajyotsava от правителството на Карнатака.

1993 – Публикувани са: „The Art of Yoga“ (1993), „Light on the Yoga Sutras of Patanjali“ (1993)

1995 – 2004 – Броят на класовете в RIMYI нараства значително и според разширяващите се нужди били направени ремонти. Залата за практика била разширена. Светилището на Хануман на покрива получило „корона“ във формата на защитната качулка на Адидхеша.

1998 – Празненствата за 80-ия рожден ден на Гуруджи се провели в Shivshankar Hall и Yogapuram, в Пуне между 1 и 14 декември. Участвали над 800 ученици и учители от 32 държави. Проведени били „мега“ класове от Гуруджи, Гитаджи и Прашантджи. По този повод била съставена и издадена „Yoga Pushpanjali“ – „венец от есета“.

2000 – Институтът отбелязва 25 години, а излиза и второ издание на „Know your Institute“. Юбилеят бил отбелязан с премиерата на „BKS Iyengar – Sculpting Humankind“, с издаването на „Yogadhara“ и първи том на Astadala Yogamala. През същата година излязло и красиво ново издание на „Light on Yoga“.

2001 – Публикувани са Astadala Yogamala, томове 2 и 3.

2002 – Гуруджи получава наградата Padma Bhushan.

2004 – Излиза Astadala Yogamala, том 4.

2005 – 2014 – Това било последното десетилетие на Гуруджи в неговия любим институт – мястото, където практикувал всеки ден. Макар да се оттеглил от активното преподаване, той продължавал да бъде много динамична и активна част от занятията, като насочвал и наставлявал по-млади учители и практикуващи.

2005 – По насърчение на редакторите си Гуруджи пише „Light on Life“ (издадена през 2005). Също през 2005 излиза Astadala Yogamala, том 5.

2006 – 2008 – Излизат Astadala Yogamala, том 6., 7 и 8.

2009 – Излиза филмът „Leap of Faith“, драматизация по неговия живот.

2012 – Последната книга на Гуруджи е „The Core of the Yoga Sutras“ (2012).

2014 – Гуруджи получава Padma Vibhushan (април 2014). Провежда се и първото Yoganushasanam – голямо международно събиране за Айенгар йога, с над 1100 практикуващи от цял свят за едноседмична програма. Оттогава то остава очаквано ежегодно събитие, което завършва с празнуването на годишнината от рождението на Гуруджи на 14 декември. Гуруджи участвал в оформянето на събитието, но починал няколко месеца преди то да стане реалност. Светът загубил велик йоги с кончината му на 96-годишна възраст през август 2014.

2015–2024 – Кончината на Гуруджи оставила празнина в сърцата на практикуващите по целия свят и институтът усетил липсата на физическото му присъствие. Въпреки това мястото остава пропито с духа му и RIMYI продължава да бъде място за учене и практика.

2018 – Стогодишнината на Гуруджи събрала голямо международно множество практикуващи. Скоро след това събитията поели в трагична посока – Геетаджи починала.

2020 – По време на пандемията от Covid-19 Институтът затворил врати през март 2020 за първи път в своята 45-годишна история. Идеята за RIMYI се разширила отвъд физическата сграда и започнали онлайн класове, в отговор на нуждите на времето.

2022 – След пандемията Институтът отворил отново през юни 2022. През този период партерният етаж бил обновен. Институтът продължил да предлага онлайн занятия паралелно с присъствените, което се превърнало в начин учениците да остават свързани с RIMYI през цялата година.

2024 – В годината на Златния юбилей били организирани множество инициативи за отбелязване на 50-годишнината на RIMYI, включително: 10 интензива, 10-дневна програма за Индийската армия, редовни класове в Empress Gardens, Пуне, фондонабирателни активности за Bellur, включително проект за соларна енергия.

Към 2024–2025 данните са за 46 присъствени класа седмично + 32 онлайн класа, 1510 онлайн и 1370 присъствени ученици, 30 учители и 20 стажанти/асистенти, 7459 сертифицирани учители по Айенгар йога в над 105 държави. В момента института се ръководи от най-старшия и дългогодишен учител Прашант Айенгар (син на Гуруджи) заедно с Абхиджата Айенгар (внучка на Гуруджи).

Източник: печатното издание на брушурата Know our institute от 2025 година.

Снимки: личен архив и снимки от института.

С любов,

Екатерина