Една от характерните особености на стила Айенгар йога се състои в използването на допълнителни материали. Те вече са част от оборудването на много йога пространства и все повече хора ги използват в йога практиката си, за да намерят улеснение в изпълнението на позите. Най-известните от тези подпори са колан, блокчета, болстери, одеяла. Съществуват много други, които са по-специфични и се използват в специализираните Айенгар йога студия.
Историята на тяхното сътворяване от самият Б.К.С. Айенгар е много интересна и увлекателна. За първи път тя е публикувана от Рамамани Айенгар Мемориал Йога Институт през 2013 година под формата на календар. Всеки месец е представен от една подпора, като обясненията за нея са дадени от самият им изобретател.
През 2015 година Пеги Кели публикува целият материал от календара с коментарите на Б.К.С. Айенгар в своя блог. Линка към оригиналния текст можеш да погледнеш в края на статията. Всичко започва с един красив цитат от Гуруджи за опорите:
“За мен, подпората е от помощ не само при асаната. Тя трябва да допринася за позицията на тялото, която на свой ред може да успокои ума, за да преживеем състояние на “читта вритти нирода”. Тялото е моята първа и основна подпора. Тялото е подпора на душата”. От тук нататък следва преведеният от английски материал.
История на подпорите, изобретени Б.К.С.Айенгар
Чумбал
Това е странната кръгла подпора с форма на поничка, вероятно последното новаторство на Гуруджи. Науката непрекъснато се развива. Нови хипотези и наблюдения постоянно изместват приеманите досега за достоверни. Застой няма – процесът е в постоянно движение. Такъв е случаят и с подпорите. Те не са замръзнали във времето. Нови наблюдения могат да допринесат и да обогатят използването им.
Всички познаваме концепцията, при която сядаме на високо в Баддха Конасана, за да освободим слабините, като повдигнем гръбнака. По-рано съветвах при тази техника да се подлага под седалището например тухла или друга подобна подпора. Но практикувайки Баддха Конасана, преди около година и половина изведнъж осъзнах, че структурата на седалището е обла докато подпорите, които ползваме, като дъски, възглавници или тухли, са плоски.
Как тогава облата форма на седалището би могла да се съчетае с плоска подпора? Така печелим височина, но не и необходимата конфигурация. Означава ли това, че печелим свобода в слабините за сметка на седалището? Затова навих две от моите дхоти – по една за всяка страна на седалището. Получи се нещо като чамбал (което е местно название на структура, наподобяваща геврек), направен от навита на руло дълга памучна кърпа, чиито краища се подпъхват един в друг.
Жените често си служат с него, за да крепят съдове с вода върху главите си. Той предпазва главите им от грубия контакт с метала, а освен това им служи и като възглавница, много мека и удобна. Пробвах Баддха Конасана върху тях и позата се реализира чудесно. Това е последното нововъведение в подпорите. В Марати го наричат “чамбал” и името се запази.
Кон
В началото на преподавателската си практика, карах учениците си да правят пози като Триконасана близо до стената. Това което наблюдавах в този случай бе, че лумбалната област остава далеч от стената, а това създава очевидна дисхармония между краката и торса. Очевидно стената не бе адекватна подпора в случая. Започнах да размишлявам над причините за това.
По онова време поради най-различни причини ми се налагаше да посещавам много офиси. В тях мениджърите никога не разполагаха с отделна стая – техното пространство просто бе отделено с метален или дървен прът. Един ден ми хрумна, че този прът би послужил за Маюрасана и направих позата с ръцете си върху него. После опитах Триконасана с гръб към пръта. Той подпираше гърба ми, което създаде движение в гръбначния стълб, a освен това можех с този прът да използвам умело и ръцете си.
Възможно бе да се нагласи височината и широчината според необходимостта на практикуващия, така че да му е по мярка. Единственият недостатък бе, че краката се плъзгаха. Затова реших да създам и странична подпора. Стена, прът и странична подпора бяха трите компонента, които обединих. Съединете тези трите и ще получите кон. Нарекох изобретението си “кон”, защото то можеше да се възсяда по същия начин.
Тежести
Що се отнася до тежестите, всичко започна някъде около 40-те години. Всеки ден ми се налагаше да въртя педалите на колелото повече от 40 км , за да стигна до учениците си, които се намираха в противоположни краища на града. В края не деня се изморявах – краката ми трепереха, а тялото ми бе неспокойно.
За да се облекча, слагах 3-4 навити дюшека върху краката си, а върху тях поставях бидон пълен с вода. Понякога молех жена си да седне върху краката ми, което имаше масажиращ ефект. Окуражавах и децата си да седят върху тях и да си играят. Опитвах и експериментирах с толкова много неща.
Преподавайки, наблюдавах безпокойство и неконтролируемо треперене на краката у някои от учениците си. Това водеше до тревожност и ниско самочувствие. Продължавах да размишлявам каква помощ бих могъл да им предложа и как? Обединих личния си опит с проблемите на учениците. Завързах краката им с парче плат и поставих тежести. Треперенето се преустанови и учениците почувстваха огромно облекчение. Тогава осъзнах, че тежестите биха били полезни при хора, чиято нервна система има нужда от успокоение.
Тухли
Към днешна дата тухлите са неразделна част от позите в изправен стоеж, но първоначално те се използваха в Ширшасана, за да облекчат болката във врата и чувството за тежест в главата. Много хора не можеха да правят Ширшасана и затова им давах една хоризонтална и една вертикална тухличка. Вертикалната се поставяше близо до стената, за да помага на гърба, а хоризонталната съвсем точно пасваше под плешките. Това се оказа много ефективно.
Тухлите помагат и в други пози. За изправените пози, при хора с плоски стъпала съветвах да се ползва кръглата тухличка. В Супта Вирасана, гърбът не докосва плътно пода, особено в лумбалната област. За да подпомогна тази област и да направя асаната комфортна опитвах с различни материали като одеяла, възглавници, навити дюшеци и така нататък, но те не помагаха.
Представях си нещо, което да е твърдо и кръгло на върха си, но нищо от това, с което разполагах не покриваше тези критерии. А меката подпора служи единствено като възглавница. Това е полезно при хора с чувствителност или болезненост на мускулите. Иначе е по-добре да се използват твърди и плътни подпори като тези, които аз изобретих.
Помислих си, че мога да изменя тухличката за Ширшасана и да я пригодя за Супта Вирасана. Така бе измислена полу-кръглата тухличка. Щом веднъж тя бе приведена в употреба, много бързо започнаха да изскачат и други версии.
Колан
През 60-те години, когато бях във Франция, видях че хората използват колани, за да носят или завързват багажите си. Държаха чантите си заедно с останалата част от багажа. Моята чанта бе завързана по същия начин и така се завърнах у дома. Тогава си помислих: “Този колан би бил полезен и в йога. Щом чантите са така здраво завързани, значи мога да го използвам и за краката си.” Веднага опитах.
С такъв добър захват можех да побера краката си в ограничено пространство. Това се нарича действие със съпротива. Следващата година, когато отидох във Франция, за да купя от тези колани, научих, че точно този модел вече е “демоде” и е премахнат от пазара. За щастие, тъй като имах една бройка, поръчах такива колани тук, в Пуне. По-натам започнах да използвам колана, за да дам на мускулите си усещане за посока. Горещо съм убеден, че всичко би могло да е от полза в йога. Това, което превръща един прост предмет в подпора не е размерът, или пък сложността на дизайна му, нито пък съдържанието. Важно е намерението.
Випарита Дандасана Пейка
Йога е за всички. Никому не бива да бъде отказана възможността да опита нейното благотворно въздействие. Това бе мисълта, която ме водеше при създаването на всички тези подпори. Проблемите с гърба не са характерни само за съвремието. В онези дни, много хора идваха при мен с такива проблеми. Въпросът, който си задавах бе как биха могли тези хора да практикуват огъвания назад без да травмират гръбнака си?
Щом видех спрял валяк на пътя, лягах върху колелото му. Това доведе до идеята да се ползва варел за вода при практикуването на Випарита Дандасана. Да, но варелите бяха направени от желязо, така че не всеки можеше да издържи. Така дойде идеята да се използват кръгли табуретки, покрити с одеяла. Това се хареса на студентите.
Чувстваха разтягане и релаксация едновременно. Помислих си, че щом това им се нрави е добра идея да въведа варела и това доведе до изобретяването на подпора-варел. Но тя имаше своите недостатъци – не съответстваше на естествената извивка на гръбнака, а освен това не всеки може да задържи краката си на земята, лежейки върху варела.
Това доведе до оформлението на пейката за Випарита Дандасана, където естествената извивка на гръбнака бе взета предвид, а учениците можеха да се нагласят върху нея според еластичността си.
Халасана Кутия
Когато някой има намерение да се обучава в йога, от него не може да се очаква, че ще бъде с перфектно тяло, култивиран ум и изострен интелект. Това са потенциалните плодове по пътя на йога садхана. Възможно е ученик, който е в началната фаза на своята садхана да не може да се огъне напред, назад или настрани. В такива случаи трябва да му се окаже помощ.
С подкрепа под формата на подпори, ученикът бива окуражаван по пътя на йога, създава се самочувствие и така любовта към йога се ражда и развива естествено. По същия начин при по-възрастни ученици, които не могат да практикуват физическа садхана, подпорите предлагат отлична помощ – както физическа, така и умствена. Физическата и умствената увереност им се дава с подпорите и така премахва страховете им.
Човек може да практикува йога садхана до сетния си дъх. Вземете за пример Халасана. Трудна поза за ученици със сковани гърбове, травми и т.н. Това означава ли, че те трябва да бъдат ощетени и лишени от успокояващото въздействие на позата? Това питане доведе до изобретяването на Халасана кутията.
За някои ученици с травми или други проблеми дори полу-Халасана със стол бе трудна, независимо, че палците им докосваха стола. Привидно асаната бе изпълнявана прилично, но на вътрешно ниво създаваше точно обратния на желания ефект. Вместо да постигнат състояние на спокойствие, те чувстваха безпокойство и дискомфорт. Така се стигна до замисълът на Халасана кутията, която в последствие бе използвана по най-различни начини.
Пън
“Само за хора, които не могат да изпълняват дадена асана ли са предназначени подпорите?” Отговорът е “не”. Полезни са и при опитните в материята. Когато някой смята, че е постигнал съвършенство в някоя асана, той трябва да използва подпори, за да постигне усет за посока и по-високо ниво на чувствителност.
Центърът на тежестта при огъванията назад е в лумбално-сакралния участък. След като студентите започнаха с лекота да правят задните огъвания със стола, аз създадох пъна, за да увелича интензивността. Той следваше да се поставя точно на лумбално-сакралния участък. Но именно поради интензивността, която предполагаше тази подпора, имаше опасност от нараняване.
Как можеше да бъде избегнато това? Проблемът бе в твърдата и остра издатина на пънчето. Затова втората версия на тази подпора бе с вдлъбнатина в центъра. Това бе много по-удобно за седалището. А след като за учениците стана лесно да го използват бе измислено и извито пънче, което да повдигa и извива опашната кост.
Освен това подпорите мотивират ученика да остава по-дълго в позите и да израства в практиката си. По този начин подпорите могат да допринесат за по-задълбочено наблюдение и разбиране на тънкостите на позите, както и на процесите в ума.
Стол
Випарита Дандасана е една от позите, която ме подтикна да мисля за алтернативи и да създам различни подпори. Столът като подпора също бе първоначално използван за Випарита Дандасана. След като за някои ученици бе трудно да си помагат с бидона поради положението на краката в тази поза, си представих, че вместо това могат да използват два стола. Чак по-късно осъзнах, че и един стол е напълно достатъчен за тази асана.
Той предоставяше твърда опора и създаваше чувство за сигурност и стабилност. Това много добре може да се види при Капотасана на стол. В “Светлина върху Йога”, единствената подпора, която включих бе пейка при изпълнението на Сарвангасана – видях я в студиото, в което се състоя фото сесията за книгата. Пейката дава опора на гърба и ръцете с лекота се отпускат под нея. А после започнах да използвам стола за тази асана.
Първоначално раменете бяха на пода и така тежестта на тялото не падаше на правилното място. За да бъде преодолян този проблем, в употреба влезе подпора под раменете, което пък помогна и за постигането на по-добра огъваемост на врата.
Седалката на стола пък бе отлична подпора за лумбално-сакралната област и предотвратяваше нейното увисване. Учениците можеха да регулират позата, хващайки седалката на стола и извивайки раменете активно назад. По онова време много хора не можеха да правят и Халасана – така че им давах допълнителен стол за краката. Идеята за плъзгането надолу от стола се появи много по-късно. С помощта на подпорите може да се отиде извън тялото. Затова казвам, че здравето е това състояние, в което човек може да бъде свободен от тялото си.
Въжета
Ширшасана е “кралят” на всички асани, но не всеки може да я изпълнява с лекота. В процеса на изучаването й, много ученици развиват страх и не са склонни дори да опитат да я направят. За да разреша този проблем държах хората за краката в Ширшасана, поддържайки и гърба им. Когато бяха готови да пробват асаната самостоятелно, без моята помощ, ги карах да я правят на всички ъгли на стената, което им позволи да придобият усет за посока както и сигурност, че няма да паднат.
Но все още много хора се оплакваха от тежест в главата, болка във врата, а болката в гърба се увеличаваше задно с недостига на въздух поради натоварване на диафрагмата. Така че пробвах позата, използвайки тухлички като подпора за раменете си. Почувствах лекота във врата си. Но и с тухличките имаше проблем – не всички можеха да правят позата и с тях.
Един ден докато практикувах поставих въже между други две прикачени за стената въжета и пробвах Ширшасана по този начин. Мозъкът бе спокоен, вратът свободен, а задната част на главата, гърба и седалището имаха за опора стената. В онези дни за направата на покривите и пода се използваха плочки от Мангалор. На покрива имаше дървена греда, която стърчеше от стената. Като видях това ме осени мисълта, че ако можех да вържа въже на тази греда, за да правя Ширшасана, това би била по-добра опора за позата, тъй като при въжета, които бяха окачени за стената, стената бе спирачка. Смятах, че учениците трябва да правят Ширшасана в пространство, където няма задържане и натоварване.
За да изпробвам идеята си се покачих по една стълба и направих Ширшасана, използвайки въже от кладенеца. Това бе решението. Бях взел решението, че когато бъде създаден йога институт, още по време на самия строеж ще окача пръстени на тавана, от които ще висят въжетата за Ширшасана. Така и направих.
Випарита Карани кутия
Дори и външният вид на една асана да е съвършен, всеки един критерий изпълнен, всяка една точка от нейното изпълнение да е взета предвид – все пак вътрешната комуникация, циркулация и осъзнаване имат нужда от по-голяма грижа и внимание. В повечето случаи, веднъж след като така наречената “правилна асана” е постигната, учениците стават самодоволни и игнорират значимостта на позата, смятайки, че могат свободно да я изпълняват.
Самодоволството и невежеството са тихите убийци на садхана. Ученикът трябва да бъде изключително осъзнат и да бди и за двете. Сету Бандха Сарвангасана е много благотворна поза. Аз можех да стоя в нея около 10 до 15 минути. Да, но други не можеха да я задържат дори за 2 или 3 минути. Върху пейката нямаше интензивност. Затова започнах да размишлявам върху това как тя би могла да бъде изпълнявана с подпора, като в същото време ефективността е запазена, в съответствие с истинската същност на позата.
Чрез собственото си тяло разбрах, че когато прикрепям с ръцете си областта, където са бъбреците, позата се оказваше ефективна. Затова измислих кутията Випарита Карани – първоначално за Сету Бандха Сарвангасана, където бъбречната област трябваше да се извива върху кутията. Една нова мисъл или идея може да е смътна и неопределена в началото. За се превърне наистина в нещо са необходими търпение и наблюдателност. На всяка стъпка прецизирах и обновявах подпорите, понякога напълно загърбвайки досегашния резултат и почвайки отначало. Разбиране, усещане, наблюдение и мъдрост трябва да бъдат въплътени във всичко, което човек създава.
Бандаж
Великият философ и мислител Дж. Кришнамурти говори в своите лекции за “будния пасивен ум”. В шанмуки мудра, аз почувствах тази бдителна пасивност на мозъка и ума. Кришнамурти дойде при мен, за да се обучава в йога. Той казваше, че постигането на това състояние е много трудно и се изискват години, за да бъде култивирано от ума. Докато обсъждахме “будния пасивен ум”, аз демонстрирах Шанмуки мудра върху него. Той почувства, че това е същото състояние и бе щастлив да го изпита.
Разказах му историята на Рамакришна Парамахамса. Няколко хатха йоги прекосили реката и отишли да се срещнат с него. Разказали му, че след като практикували години наред, постигнали сидхи, чрез което можели да ходят по вода и така успели да стигнат до него. Рамакришна равнодушно им отвърнал: “О, защо изхабихте толкова много години – ако бяхте дали няколко дребни монети на някой рибар той щеше да ви пренесе!”
Завързах една вратовръзка около очите му, създавайки същото усещане и го питах защо да се мъчим с години след като една вратовръзка или кърпичка може да създаде същото усещане? И двамата добре се посмяхме! Шанмуки мудра бе началната точка от развитието на превръзката като помощно средство. Не всеки може да я ползва, тъй като е болезнено и трудно да се задържат пръстите върху очите и лицето за дълъг период от време без да се появи напрежение.
В учебните часове представляваше трудност на всекиму да бъде предоставена възможност за Шанмуки мудра, поради ограниченото време. “Как всички биха могли да опитат Шанмуки мудра едновременно?” бе въпросът, който си задавах. В онези дни, мъжете носеха “хануман лангот” (парче плат с триъгълно разширение в единия край, дълго три-четири фута и четири до пет пръста широко, носено под дрехите, за да поддържа гениталиите).
Открих, че то има много приложения. Омотах го около очите си, експериментирайки с различни степени на натиск. С няколко корекции, почувствах същото състояние на “буден пасивен ум”, когато слепоочията бяха отпуснати. Пробвах с различни материали, тъй като обществото нямаше да приеме използването на долна дреха. Накрая сполучих с ластичния бинт.
&&&
“Когато възнамерявах да създам нова подпора виках у дома един познат дърводелец. Молех го да вземе мерките на позата, за която си мислех. Например в случая със Сету Бандха Сарвангасана го помолих да измери височината на седалището и гръдния ми кош от пода. Обяснявах му замисъла на подпората и той създаваше груба структура от дърво. Често посещавах работилницата му, изпробвах мострата и предлагах подобрения. Тъй като продуктът не бе завършен, от него стърчаха трески и пирони. Но се налагаше да изтърпя всичките страдания, тъй като тогава парите не достигаха.
Нямах свободното време да изпробвам толкова мостри, колкото ми се искаше. Накрая се изработваше финалният вариант, който отново изпробвах. Винаги следвах този метод, използвайки само собственото си тяло, защото познавах движенията. Така бяха създадени подпорите.” Когато Гуруджи бил запитан защо не издаде патент за дизайна на подпорите, той отговорил “ Създадох подпорите за хората. Хиляди се ползват от тях и ще продължат да го правят. Нима Господ е патентовал, това което е създал? Тогава какво право имам аз, един смъртен, да го направя?”
Превод от английски: Василена Върбанова
Линк към оригиналния текст: http://theyogaactivist.blogspot.com/2015/02/bks-iyengar-on-his-invention-of-props.html
Снимки: интернет
Ако имаш желание да практикуваме заедно по време на социалната изолация, ето ти възможност чрез Интерактивна онлайн йога.
С любов,
Ако ти е станало любопитно и темите, свързани с Аюрведа и йога са ти интересни, можеш да се включиш в месечния абонамент за статии и новини за предстоящи събития, директно на твоя email.
Абонирай се